Сянката на чинара [bg]

Събраха се в хола. Трима адвокати, трима потенциални наследници — до един добре облечени, с безукорни маниери и ведро настроение. Прислужницата, облечена с най-хубавата си бяла памучна рокля, им поднесе кафе и торта, после се оттегли в тъмното да слуша.

Адвокатите тържествено поднесоха съболезнованията си. Познаваха Сет от няколко години и му се възхищаваха. Какъв човек! Напълно възможно беше да ценят Сет повече, отколкото собствените му деца, но в момента никой не се замисли над това. Хършъл и Рамона се справиха добре, дори възхитително по време на първата фаза на разговора. Иън изглеждаше отегчен от встъплението и беше готов да минат на основния въпрос.

— Хрумна ми нещо — заяви Хършъл. — В момента може да ни слушат и други уши. Денят е прекрасен, да излезем във вътрешния двор, там е… как да се изразя, по-поверително.

— Стига, Хършъл — възпротиви се Рамона, но Иън вече се беше изправил.

Групата прекоси кухнята и излезе на двора, където всички отново се разположиха край масата за пикник. Един час по-рано Лети беше открехнала прозорчето на банята, предугаждайки какво ще се случи. Сега седна на ръба на ваната и чуваше по-ясно от когато и да било.

Господин Луис Макгуайър отвори куфарчето си и извади една папка. Раздаде три копия на документ с доста страници и поде:

— Нашата фирма го изготви за баща ви преди повече от година. Вътре има доста правна плява, за което ви се извинявам, но така е необходимо.

Нервна и все още със зачервени очи, Рамона избухна:

— Ще го прочета по-късно. Моля ви, кажете ни какво пише в завещанието.

— Много добре — отговори господин Макгуайър. — Казано с няколко думи, всеки от вас, Хършъл и Рамона, получава по четирийсет процента от наследството. Част получавате изцяло и наведнъж, друга част е под попечителство, но общо вие ще наследите осемдесет процента от имуществото на господин Хъбард.

— А останалите двайсет процента? — пропита Иън.

— Петнайсет процента отиват във фондове за внуците му, а пет процента са дарение за църквата „Ирландски път“.

— На колко възлиза наследството? — попита Хършъл.

— Значително е — спокойно отговори Стилман Ръш.