Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Джейк кимна леко и се намръщи. След като бе прекарал с Амбърг само трийсет минути, беше почти напълно сигурен, че не желае да прекара с него следващата година. Обикновено замяната на изпълнител на завещание не беше бог знае какво и Джейк знаеше, че ще успее да убеди съдията да освободи този човек. Амбърг се озърна и тихо каза:
— Не виждам смисъл. Сет работеше като вол през последните десет години от живота си, за да натрупа цяло състояние. Поемаше огромни рискове. Провървя му. И после изведнъж да изсипе всичко в скута на някаква жена, която няма нищо общо с успеха му. Отвратен съм, господин Бриганс. Отвратен и изпълнен с подозрение.
— Тогава не ставайте изпълнител, господин Амбърг. Не се съмнявам, че съдът ще намери друг, когото да натовари с тази задача. — Джейк взе завещанието, сгъна го и го пъхна обратно в джоба си. — Но преспете с тази мисъл. Нямаме бърза работа.
— Кога започва войната?
— Скоро. Другите адвокати ще се появят с другото завещание.
— Очарователно.
— Благодаря за отделеното време, господин Амбърг. Ето визитката ми.
Джейк остави картичката и банкнота от пет долара на масата и побърза да излезе. После поседя в колата, мъчейки се да събере мислите си и да поразсъждава над оспорването на наследство от двайсет милиона долара.
Година преди това в Клантън се бе провел съпътстван от клюки съдебен процес във връзка със застраховката на един завод за торове, тайнствено опожарен до основи. Собственикът беше местен мошеник на име Боби Карл Лийч. За щастие, Джейк не участваше в делото и се стремеше да не припарва до Лийч. По време на процеса стана ясно, че богатството му възлиза на четири милиона долара. В баланса му нямаше нищо ликвидно, но след като пасивите бяха извадени от активите, стойността на имуществото му се оказа впечатляваща. Това предизвика безброй обсъждания и спорове кой точно е най-богатият човек в окръг Форд. Споровете се вихреха в кафенетата край площада, в баровете, където ходеха банкерите след работа, и в съда, където адвокатите се струпваха, за да преувеличават поредните свидетелски показания.
Със своите четири милиона долара Боби Карл несъмнено оглавяваше списъка. Първенството щеше да принадлежи на клана Уилбанкс, ако Лушън още преди десетилетия не беше пропилял семейното богатство. Бяха споменати няколко фермери, но само по навик. Те имаха „семейно богатство“, което към края на 80-те години на XX в означаваше, че притежават парцели земя, но едва си плащат сметките. Мъж на име Уили Трейнър беше продал „Форд Каунти Таймс“ осем години по-рано за милион и половина долара, освен това се носеха слухове, че е удвоил парите си на фондовата борса. Слуховете за Уили май бяха доста преувеличени. Възрастна жена на деветдесет и осем години притежаваше собствен капитал на стойност шест милиона. В хода на съревнованието се появи списък, не след дълго разпратен по факс в целия град. Беше остроумно озаглавен Десетте най-богати жители на окръг Форд според „Форбс“. Всеки имаше копие и това подхрани допълнително клюките. Списъкът беше редактиран, уточняван, допълван, променян и дори митологизиран, но в него никъде не фигурираше Сет Хъбард.
Гадателските занимания в града продължиха въодушевено няколко седмици, преди да се изчерпят. Нямаше нищо чудно във факта, че Джейк не видя името си сред богаташите.
Той се изсмя наум, като се замисли за госпожа Лети Ланг и за нейното предстоящо и доста драматично включване в този списък.
9
В последния си ден Лети пристигна на работа половин час по-рано. Направи го с надеждата, че точността й, току-виж, впечатлила господин Хършъл и госпожа Дафо и те премислят и я оставят на работа. В седем и половина тя паркира стария си понтиак на двайсет и две години до пикапа на господин Сет. Още преди месеци беше престанала да го нарича господин Сет, поне когато бяха насаме. В присъствието на други хора използваше обръщението „господин“, но само от приличие. Тя стисна волана, отвратена от мисълта, че й предстои отново да види тези хора. Щяха да си заминат скоро, нямаха търпение да си тръгнат. Чу ги да мърморят, че ще трябва да прекарат тук още две вечери. Светът им у дома се сриваше и те отчаяно копнееха да си заминат. Погребението на баща им беше страшна досада. Презираха окръг Форд.
Лети беше спала малко. Думите на господин Бриганс „съществена част от имуществото“ кънтяха в главата й цяла нощ. Не беше казала на Симиън. Може би щеше да го направи по-късно. Или пък щеше да помоли господин Бриганс да му съобщи. Симиън не я остави на мира с въпросите си какво е искал адвокатът и какво е казал, но Лети беше толкова слисана и уплашена, че дори не се опита да му обясни. А и как да му обясни нещо, което самата тя не проумяваше? Съзнаваше, че би било огромна глупост да вярва в положителния изход на нещата. Щеше да повярва едва когато видеше някакви пари, нито секунда по-рано.