Сянката на чинара [bg]

— Образно казано, скъпа. Да не ставаме алчни още отсега.

— Не се дръж покровителствено — предупреди го тя и се вгледа в блесналите очи на един гладен адвокат.

— Добре.

Мислено обаче Карла вече прибираше вещите по кашони и се готвеше за преместване. Беше допуснала същата грешка и преди година, когато в кантората на Джейк Бриганс влезе младо семейство, чието новородено беше починало в болницата в Мемфис. Обещаващ случай на лекарска небрежност, който повехна след прецизните мнения на експертите, и на Джейк не му остана друг избор, освен да се споразумее за прекратяване на делото.

— Срещна ли се с Лети Ланг? — попита Карла.

— Да. Живее извън Бокс Хил, в местност, наречена Малката делта. Там няма много бели. Съпругът й е пияница, който ту изчезва, ту се връща. Не влязох в къщата, но останах с впечатлението, че вътре живеят доста хора. Проверих в регистъра — не са собственици на земята. Евтин имот под наем като…

— Като нашата дупка, нали?

— Като нашия дом. Сигурно построен от същия строител, който със сигурност е фалирал. Както и да е, тук сме само тримата, а в къщата на Лети живеят поне една дузина хора.

— Свястна ли е?

— Доста. Не говорихме дълго. Останах с впечатлението, че е типичната за тези места чернокожа жена, която има къща, пълна с деца, некадърен съпруг, зле платена работа и труден живот.

— Доста си суров.

— Да, но съм и справедлив.

— Привлекателна ли е?

Джейк започна да масажира десния й прасец. Замисли се за момент, после каза:

— Не можах да преценя, бързо се стъмни. Около четирийсет и пет е, изглежда в доста добра форма, изобщо не е непривлекателна. Защо питаш? Да не мислиш, че мотивът за завещанието на господин Хъбард е секс?

— Секс ли? Кой ти говори за секс?

— Точно за това си мислиш. Дали тя е спала с него, за да го изнуди за завещанието?

— Добре де, така си помислих и точно същото ще шушука целият град утре преди обед. Цялата история намирисва на секс. Той е умирал, а тя се е грижела за него. Кой знае какво са правили?

— Имаш мръснишко съзнание. Харесва ми.

Ръката му се плъзна към бедрото й, но беше спряна. Телефонът иззвъня и двамата се стреснаха. Джейк отиде в кухнята, вдигна и после затвори.

— Незбит е навън — каза й той.

Взе си пура и кибрит и излезе от къщата. В края на късата алея до пощенската кутия запали пурата и издуха дима в хладния и свеж вечерен въздух. След минута една патрулка тихо спря отпред. Помощник-шериф Майк Незбит измъкна въздебелото си тяло от колата и поздрави:

— Добър вечер, Джейк. — Той запали цигара.

— Добър вечер, Майк.

Двамата се облегнаха на капака на полицейската кола.

— Ози не откри нищо за Хъбард — каза Незбит. — Потърси в Джаксън и не откри нищо. Явно старчето е държало играчките си другаде. В този щат няма данни за нищо друго, освен за къщата му, за колите, земята и склада за дървесина, близо до Палмира. Нищо повече. Нищичко. Никакви банкови сметки. Никакви корпорации. Никакви дружества с ограничена отговорност. Никакви съдружия. Няколко застрахователни полици, както може да се очаква, но само толкова. Носят се слухове, че е имал бизнес в други щати, обаче още не сме стигнали дотам.