Сянката на чинара [bg]

— Така и така подхванахме темата, нека да поговорим за парите на Сет.

— Разбира се. Ще ви кажа каквото знам. Но определено не знам всичко.

— Добре — спокойно каза Джейк, все едно отново се бяха заели да обсъждат времето.

Почти четирийсет и осем часа го измъчваше парливият въпрос какво притежава Сет. И най-сетне щеше да узнае. Не се беше подготвил с писалка и бележник, пред него имаше само чаша черно кафе. Амбърг отново се озърна, но никой не ги слушаше.

— Онова, което ще ви кажа, не е известно на мнозина. Не е поверително, но Сет се постара да държи всичко скрито-покрито.

— Сега нещата ще излязат на бял свят, господин Амбърг.

— Знам. — Той отпи от кафето си, сякаш имаше нужда да се подкрепи, после се приведе още малко напред. — Сет имаше много пари. Направи ги последните десет години. След втория си развод беше обиден, ядосан на света, разорен и твърдо решен отново да бъде богат. Наистина харесваше втората си съпруга и след като тя го заряза, той копнееше за отмъщение. За Сет това означаваше да спечели повече пари, отколкото беше прибрала тя при развода.

— Много добре познавам адвоката й.

— Онзи едър дебел тип, как се казваше?

— Хари Рекс Вонър.

— Хари Рекс. Чувал съм Сет да го проклина неведнъж.

— И не е единствен.

— Така се говори. Както и да е, за Сет останаха къщата и земята и той гарантира с тях солиден заем, за да купи голяма дъскорезница близо до Доутан, Алабама. Аз работех там, купувах дървесина, и така се запознах със Сет. Взе я евтино, улучи подходящ момент. Беше към края на седемдесет и девета, цената на дървения материал се покачи и нещата тръгнаха доста добре. През сезона имаше много урагани, които нанесоха сериозни щети, търсеше се много дървесина. Той взе заем, който гарантира с дъскорезницата, и купи фабрика за мебели близо до Олбъни в Джорджия. Произвеждаха онези огромни люлеещи столове, каквито има по терасите на ресторантите „Гридъл“ в цялата страна. Сет подписа договор с веригата и след нула време вече не смогваха да произвеждат достатъчно столове. Той ипотекира складовите наличности и купи още една фабрика за мебели близо до Трой в Алабама. Някъде по онова време намери банкер в Бърмингам, който се опитваше да превърне скромната си банка в нещо много по-мащабно и действаше агресивно. Двамата със Сет мислеха по един и същ начин и сделките следваха една след друга. Още фабрики, още дъскорезници, още заеми срещу дървен материал. Сет умееше да надушва недооценени или закъсали предприятия, а банкерът рядко му отказваше. Предупреждавах го да не трупа такива огромни задължения, той обаче беше твърде безразсъден и не ме слушаше. Искаше да докаже нещо. Купи самолет. Държеше го в Тюпълоу, така че никой тук да не узнае, и непрекъснато летеше.