Сянката на чинара [bg]

Автор: Гришэм Джон
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Обсидиан
ISBN: 978-954-769-346-3
Переводчик: Надежда Иванова Розова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуван преди 25 години, „Време да убиваш“ е един от най-известните романи в съвременната американска литература. Сега, в „Сянката на чинара“, Джон Гришам отново ни води в съдебната зала на Клантън, щата Мисисипи. Джейк Бриганс пак е въвлечен в ожесточен процес, който ще накара жителите на окръг Форд да се изправят пред собствените си расови предразсъдъци. Сет Хъбард умира от рак. Той е бял, богат, самотен и не вярва на никого. Преди да се обеси на стария чинар близо до дома си, Сет написва собственоръчно последното си завещание. Лишава децата и внуците си от наследство, оставя почти всичко — всъщност повече от двайсет милиона — на чернокожата си прислужница и така създава съдебен конфликт, който може да бъде сравнен единствено с процеса за убийство, воден от Джейк преди три години. Защо? Каква мрачна тайна се крие зад това привидно ирационално решение?

Перейти на страницу:

Джейк кимна и продължи да пуши. Засега не беше учуден.

— Ами Амбърг?

— Ръсел Амбърг е от Фоули, Алабама, много на юг, близо до Мобайл. Бил е адвокат там, но е лишен от права преди петнайсетина години. Злоупотребявал с пари на клиенти, но не му е отправено обвинение. Напуснал професията и се заел с дърводобив, затова можем основателно да допуснем, че така се е запознал със Сет Хъбард. Всичко, изглежда, е законно. Не сме сигурни защо се е преместил в такова затънтено място като Темпъл.

— Утре отивам в Темпъл. Ще го попитам.

— Добре.

Възрастна двойка с възрастен пудел мина покрай тях. Поздравиха, без да забавят крачка. Когато отминаха, Джейк издуха дима и попита:

— Да ни е провървяло с брата, Ансил Хъбард?

— Не. Нищичко.

— Не съм учуден.

— Интересно, живея на това място, откакто се помня, а не съм чувал за Сет Хъбард. Баща ми е на осемдесет и е тук цял живот, а и той не е чувал за Сет Хъбард.

— В окръга живеят около трийсет и две хиляди души, Майк. Няма как да познаваш всички.

— Ози ги познава.

Позасмяха се. Незбит изстреля фаса си към улицата и изпъна гръб.

— Май трябва да се прибирам, Джейк.

— Благодаря, че се отби. Утре ще поговоря с Ози.

— Направи го. До скоро.

Карла беше в спалнята. Седеше до прозореца към улицата. Вътре беше тъмно. Джейк влезе тихо, после спря. Когато се увери, че той я чува, Карла каза:

— Омръзна ми да виждам полицейски коли пред дома си, Джейк.

Той въздъхна и пристъпи по-наблизо. Разговорът беше твърде познат и една погрешна дума можеше да развали всичко.

— И на мен — тихо каза Джейк.

— Той защо дойде? — попита тя.

— Нищо особено, малко информация за Сет Хъбард. Ози е поразпитал, но не е научил много.

— Не можеше ли да ти звънне утре? Защо трябва да идва с колата и да спира пред къщи, та всички да видят, че семейство Бриганс не могат да изкарат и една нощ, без полицията отново да дойде?

Все въпроси без отговори.

Джейк прехапа език и излезе от стаята.

Ръсел Амбърг се криеше зад вестника в едно сепаре в дъното на кафенето. Не беше редовен посетител, нито пък беше добре познат в градчето. Беше се преместил в Темпъл заради жена, третата му съпруга, и двамата живееха доста затворено. Освен това работеше за човек, който ценеше дискретността и потайността, а това идеално устройваше Амбърг.

Той се настани в сепарето няколко минути след седем, поръча си кафе и се зачете. Не беше осведомен относно завещанието или завещанията на Сет Хъбард. Беше работил за господин Хъбард почти десет години, но не знаеше нищо за личния му живот. Познаваше повечето предприятия на починалия, със сигурност не всички, но отдавна беше разбрал, че началникът му обича потайността. Обичаше и да играе игрички, да си отмъщава и да принуждава другите да гадаят. Двамата често пътуваха заедно на югоизток, докато господин Хъбард обикаляше и подреждаше собствеността си, но двамата не бяха близки. Никой не беше близък със Сет Хъбард.

Джейк влезе точно в седем и половина. Кафенето беше наполовина пълно и като външен човек той привлече погледите на неколцина посетители. Двамата с Амбърг се ръкуваха и поздравиха. Съдейки по разговора им от предишния ден, Джейк очакваше хладен прием и неохотно съдействие, макар че първоначалната реакция на господин Амбърг не го притесни особено. Джейк беше получил инструкции от Сет Хъбард да свърши определена работа и ако срещнеше затруднения, съдът щеше да го подкрепи. Амбърг обаче изглеждаше спокоен и доста отзивчив. Поговориха няколко минути за футбол и за времето, после минаха на въпроса.

— Подадохте ли молба за легализиране? — попита Амбърг.

— Да, вчера в пет следобед. След погребението побързах да отида в съда в Клантън.

— Носите ли ми копие?

— Да — отговори Джейк, но не бръкна в джоба си. — Посочен сте за изпълнител. Завещанието вече е публично достояние, така че може да получите копие.

Амбърг положи и двете си длани върху масата и попита:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?