Сянката на чинара [bg]

Амбърг бръкна в джоба си.

— Нещо против да пуша?

— Не.

Той запали ментолова цигара и тръсна пепелта в овесената си каша. Определено беше объркан, нещо просто не се връзваше.

— Не съм сигурен, че ще понеса тази история, господин Бриганс. Може и да ме е посочил за изпълнител, но това не ме задължава да се съглася.

— Казахте, че сте били адвокат. Говорите като адвокат.

— Навремето се занимавах с право в малко градче в Алабама. Но законите за легализиране на завещания не се различават много от щат в щат.

— Прав сте, не сте длъжен да бъдете изпълнител.

— Кой би желал да се забърква в тази каша?

Аз например, помисли си Джейк, но си прехапа езика. Сервитьорката вдигна чиниите и им доля кафе. Амбърг препрочете завещанието отново и запали нова цигара. Издиша дима и каза:

— Добре, господин Бриганс, позволете ми да разсъждавам на глас. Сет споменава предишно завещание, изготвено миналата година от фирма „Ръш“ в Тюпълоу. Познавам тези хора и с основание мога да предположа, че завещанието е било много по-обстойно, много по-разумно и съставено така, че да се възползва от уместното планиране на данъците върху наследството, облекченията за дарение, прехвърлянията на средства през поколение, въобще от всичко възможно, за да бъде наследството защитено и по законен път да се избегнат колкото се може повече данъци. Следите ли мисълта ми?

— Да.

— Но в последния момент Сет изготвя този нескопосан документ, който отменя истинското завещание и оставя на практика всичко на чернокожата си прислужница, поради което ще бъде неизбежно голяма част от завещаното от него да се стопи вследствие на данъците върху наследството. Следите ли логиката ми?

— Около петдесет процента ще отидат за данъци — отбеляза Джейк.

— Половината отлита просто ей така. Прилича ли ви на постъпка на човек със здрав разум, господин Бриганс?

Не, но Джейк не възнамеряваше да отстъпи нито крачка назад.

— Не се съмнявам, че този аргумент ще бъде повдигнат в съда, господин Амбърг. Моята работа е да легализирам завещанието и да изпълня желанието на клиента си.

— Думи на истински адвокат.

— Благодаря. Вие ще станете ли изпълнител?

— Ще ми бъде ли платено?

— Да, ще има заплащане, одобрено от съдията.

— Колко време ще отнеме?

— Може да бъде и много. Ако завещанието бъде оспорено, което ми изглежда вероятно, сигурно ще прекарваме в съда дълги часове дни наред. В качеството си на изпълнител, вие трябва да бъдете там и да изслушвате всеки свидетел.

— Но, господин Бриганс, това завещание не ми харесва. Не одобрявам постъпката на Сет. Не съм виждал другото завещание, дебелото, но съм напълно сигурен, че е било по-хубаво, да му се не види. Защо да бъда застъпник на тази немарлива глупост, написана собственоръчно в последния момент и даваща всичко на някаква чернокожа жена, злоупотребила вероятно с влиянието си над стареца? Та тя не го заслужава. Нали ме разбирате?