Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обичай ближния си [bg]

Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:

Те танцуваха предпазливо и почти стеснително. Но станаха постепенно по-самоуверени, особено след като забелязаха, че никой не им обръща внимание. — Колко е приятно да се танцува с тебе, — каза Керн. — Винаги откривам новости, когато съм с тебе. Щом си тука всичко наоколо се променя и става прекрасно. Тя облегна по-плътно ръка на рамото му и се притисна до него. Те се понесоха скоро по ритъма на музиката. Прожекторите светеха над тях като цветни вълни и те забравиха за миг всичко — превърнаха се само в две живи млади същества освободени от сенките на страха, недоверието и бягството.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 142
Перейти на страницу:

— Махай се! — изпищя и сълзи потекоха от очите й. — Махай се!

Биндинг се опомни.

— Какво? Ще ме биеш ли? Ти, мръсна еврейско? Ще ме биеш?

Той сякаш се готвеше да се нахвърли върху й.

— Махай се! — изписка остро тя.

Той се огледа. И изсъска:

— Млъквай! Или искаш да довлечеш цялата махала да ме види? Може би това е намерението ти. Отивам си, наистина. Отървах се от теб, слава богу!

„Quand l’amour neurt…“ пееше актрисата на екрана и плътният й глас се извисяваше сред шума и пушека на мароканското кафене. Рут потърка с ръка челото си. В сравнение с това, всичко останало беше незначително — тревогите на роднините, при които живееше; настоятелният съвет на вуйчо й да замине, за да не пострада и той: анонимното писмо, което й съобщаваше, че ако не изчезне в тридневен срок, ще острижат косите й и ще я влачат по улиците в количка с надписи на гърдите и гърба, че е осквернителка на расата; посещението на майчиния гроб; влажното утро, когато бе застанала пред паметника, откъдето името на баща й, убит през 1916 г. във Фландрия, беше изтрито, понеже бил евреин; бързото самотно пътешествие през границата до Прага с малкото накити на майка й…

Флейтите и тамбурите се чуха отново откъм екрана. Над тях ехтеше маршът на Чуждестранния легион — бързият, вълнуващ зов на тръбите, предвождащ бездомни и безотечествени бойци, тръгнали към незнайни пустини.

Керн се наведе към Рут Холанд.

— Харесва ли ви?

— Да.

Той извади от джоба си малко флаконче и й го подаде.

— Одеколон — прошепна. — Горещо е. Може би ще ви освежи.

— Благодаря. — Рут сипа няколко капки на ръката си. Керн не видя, че в очите й блеснаха сълзи. — Благодаря — повтори тя.

Щайнер бе дошъл повторно в кафене „Хелебарде“. Подаде петшилингова банкнота на келнера и поръча кафе.

— Искате да телефонирам ли? — попита келнерът.

Щайнер кимна, играл бе още няколко пъти на карти в други заведения с различен успех, и имаше вече около петстотин шилинга.

Келнерът му донесе няколко вестника и се отдалечи.

Щайнер взе един, започна да чете, но скоро го остави; не се интересуваше много от това, което става по света. За този, който плува под водата, важи само едно: да се издигне отново до повърхността; той не се интересува от цвета на рибите.

Келнерът му донесе чаша кафе и вода.

— Господата ще дойдат след един час.

Остана до масата и след известно време отбеляза:

— Хубаво време, нали?

Щайнер кимна и погледна към стената, където бе окачена реклама, която уверяваше, че ще живеете дълго, ако пиете малцова бира.

Келнерът се върна до масата си. Но скоро дойде с поднос с втора чаша кафе.

— Не искам вода — каза Щайнер. — Донеси ми нещо силно.

— Да, господине, веднага.

— Сипи и на себе си.

— Благодаря, господине — поклони се келнерът. — Вие не сте безучастен към хора като нас, а това е рядкост в днешно време.

— Глупости — каза Щайнер. — Просто скучая. Нищо повече.

— Срещал съм хора, на които хрумват много по-лоши неща, когато скучаят — каза келнерът.

Той глътна алкохола и почеса гърлото си.

— Зная защо сте дошли, господине — призна той. — И ако ми позволите да ви дам съвет, бих ви препоръчал някой умрял австриец. Има умрели румънци, които са по-евтини — но кой би могъл да говори румънски?

Щайнер го погледна по-внимателно.

Келнерът престана да си чеше гърлото и започна да си търка врата. А същевременно дращеше с крак по пода като куче.

— Най-добре ще е, разбира се, някой англичанин или американец — каза замислено той. — Но случва ли се американец да умре в Австрия? А дори и да се случи при някоя автомобилна злополука например, как може да му пипнете паспорта?

— Мисля, че германски паспорт е по-добре, отколкото австрийски — каза Щайнер. — По-мъчно се проверява.

— Вярно е. Но с него може да получите само разрешително за престой, не и за работа. А ако вземете паспорта на умрял австриец, ще можете да работите навред в страната.

— Докато ме уловят.

— Разбира се, но кого са уловили в Австрия? Само тези, които не трябва…

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)