Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обичай ближния си [bg]

Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:

Те танцуваха предпазливо и почти стеснително. Но станаха постепенно по-самоуверени, особено след като забелязаха, че никой не им обръща внимание. — Колко е приятно да се танцува с тебе, — каза Керн. — Винаги откривам новости, когато съм с тебе. Щом си тука всичко наоколо се променя и става прекрасно. Тя облегна по-плътно ръка на рамото му и се притисна до него. Те се понесоха скоро по ритъма на музиката. Прожекторите светеха над тях като цветни вълни и те забравиха за миг всичко — превърнаха се само в две живи млади същества освободени от сенките на страха, недоверието и бягството.
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 142
Перейти на страницу:

Щайнер не можа да не се изсмее.

— Може да се окаже, че именно аз съм този, когото не трябва да уловят. Опасно е все пак.

— Колкото за опасностите, господине — каза келнерът, — казват, че е опасно да ощипете и носа си дори.

— Да. Само че за това няма да влезеш в затвора.

Келнерът започна да търка предпазливо носа си, без да го щипе.

— Казах ви това само за ваше добро, господине — каза той. — Имам голям опит. И зная, че е най-добре да се купи умрял австриец.

Двамата търговци на паспорти дойдоха към десет часа. Разговорът се водеше само от единия, подвижен господин с птиче лице. Другият, едър и тромав, седеше, без да продумва.

Продавачът показа един германски паспорт.

— Разговаряхме със съдружниците си. Може да напишем вашето име. Отличителните белези ще бъдат заличени и ще напишем вашите. С изключение на месторождението, разбира се. Ще приемете Аугсбург за родно място, защото печатът е оттам. Всичко това ще струва двеста шилинга повече, то се знае. Нали разбирате — прецизна работа!

— Нямам толкова пари — каза Щайнер. — Освен това не отдавам никакво значение на името си.

— Вземете го тогава, както е. Ще сменим само снимката и ще ви подарим надписа по ръба й.

— Невъзможно. Искам да работя, а с този паспорт няма да получа разрешително.

Продавачът вдигна рамене.

— В такъв случай остава само австрийски паспорт. Само с него може да работите.

— Ами ако някой направи справка в учреждението, което го е издало?

— Кой ще се сети? Освен ако не ви се случат непредвидени неприятности.

— Триста шилинга — каза Щайнер.

Продавачът трепна.

— Имаме определена цена — каза обидено той. — Петстотин, нито грош по-малко.

Щайнер замълча.

— Ако беше за германски паспорт, бихме могли да се спазарим. Те се срещат по-често. Но австрийски паспорт е рядкост. Кога се нуждае австриец от паспорт? Не и в родината си, разбира се. Кога пътува в чужбина? Особено сега, при забраната да се изнася валута. За петстотин е направо без пари.

— Триста и петдесет.

Продавачът се оживи.

— Аз сам платих триста и петдесет на семейството на покойника. Нямате представа какви усилия се полагат в такива случаи! Комисиони! Разноски! Съвестта се купува много скъпо, приятелю. За да измъкнеш нещо подобно направо от гроба, трябва да броиш суха пара, и то не малко. Само парите пресушават сълзите и усмиряват мъката. Можем да ви го дадем за четиристотин и петдесет. На загуба. Но ви харесахме.

Спазариха се за четиристотин шилинга. Щайнер извади моментална снимка, за която бе платил един шилинг. Двамата приятели я взеха и се върнаха след час с подправения паспорт. Щайнер им плати и го прибра в джоба си.

— Късмет — каза говорителят. — Позволете ми сега да ви дам един съвет. Когато му изтече срокът, има само една възможност да го продължите: да заличите датата и да я промените. Единствената мъчнотия са визите. Колкото по-дълго можете да минете без тях, толкова по-добре — може да продължавате съответно срока.

— Бихме могли да го сторим още сега — каза Щайнер.

Продавачът поклати глава.

— По-добре е да го задържите така. Имате истински паспорт, който може да мине и за намерен. Смяната на снимката не е такова тежко престъпление, както подправянето. Освен това имате цяла година време. А в една година може да се случи много.

— Да се надяваме.

— Ще си мълчите, нали? Това е от полза и за вас, и за нас. Ако някой има нужда от паспорт, разбира се, знаете как може да ни намерите. А сега, лека нощ.

— Лека нощ.

— Strzecz miecze — проговори този, който бе мълчал досега.

— Той не знае немски — каза другият, като се засмя на изражението на Щайнер. — Но е незаменим за печати. Помнете — само сериозни купувачи!

Щайнер отиде на гарата. Оставил бе раницата си на гардероба. Миналия ден беше напуснал пансиона и бе нощувал на пейка в парка. На сутринта избръсна мустаците си в тоалетната на гарата, след това се снима. Изпълваше го буйна радост. Сега беше Йохан Хубер, работник от Грац.

Изведнъж спря. Оставаше му да уреди още една сметка от времето, когато беше Щайнер. Той влезе в телефонна кабина и потърси някакъв номер.

— Леополд Шефер — промълви. — „Траутенау Алее“ 27. — Името се бе запечатало в паметта му. Намери номера и позвъни.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)