![Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/7/obichaj-blizhniya-si-bg-download.jpg)
Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
Обади се жена.
— Вкъщи ли е господин Шефер? — попита той.
— Да. Ще го повикам веднага.
— Няма нужда — отговори бързо Щайнер. — Тук е полицейският участък на „Елизабетенпроменаде“. В дванайсет часа се очакват безредици. Шефер трябва да се яви в дванайсет и четвърт на доклад. Разбрахте ли?
— Да. В дванайсет и четвърт.
— Добре. — Щайнер закачи слушалката.
„Траутенау Алее“ беше тясна, тиха уличка, със сиви бедни къщурки. Щайнер разгледа внимателно номер двайсет и седем. Нищо не отличаваше тази къща от останалите; но тя му се стори особено отвратителна. Той я отмина и зачака.
Шефер излезе важно от къщи. Щайнер се приближи към него така, че да се срещнат на тъмно. След това го блъсна с рамото си. Шефер се отдръпна и изрева:
— Пиян ли си, ей ти? Не виждаш ли, че пред теб стои полицай?
— Не — отговори Щайнер. — Виждам само един прокълнат от Бога кучи син! Разбираш ли? Кучи син!
Шефер онемя за миг. После каза тихо:
— Трябва да си полудял, човече! Но ще си платиш за това. Хайде, тръгвай към участъка!
Той се опита да измъкне револвера си. Щайнер го удари по ръката, пристъпи бързо и нанесе най-тежката обида, която един мъж може да нанесе на друг: удари по една гръмка плесница на Шефер и по двете бузи.
Полицаят изрева и скочи към него. Щайнер отскочи встрани и заби левия си юмрук в носа на Шефер. Бликна кръв.
— Кучи син! — изрева той. — Жалък скот! Страхлива мърша!
Заби десния юмрук в устата му и усети, че му счупи зъбите. Шефер отстъпи.
— Помощ! — извика той с гръмлив и плътен глас.
— Затваряй си муцуната — изсъска Щайнер и отново го удари с десния си юмрук по брадичката, а с левия почти едновременно под лъжичката. Шефер изхълца като жаба и падна като стълб на земята.
Няколко прозореца светнаха.
— Какво става пак? — извика някои.
— Нищо — отговори Щайнер от тъмнината, — разправям се с един пиян.
— По дяволите тези бъчви! — извика сърдито гласът.
— Закарай го в участъка!
— Там отива!
— Напляскай здраво пияната му муцуна!
Прозорецът се затвори шумно. Щайнер се ухили и изчезна зад най-близкия ъгъл. Сигурен беше, че Шефер не е познал преобразеното му лице. Пресече още няколко улици, докато стигна до по-многолюден квартал и тръгна по-бавно.
„Великолепно, и все пак да се пукнеш от яд — помисли си той. — Такова жалко отмъщение! Но все пак е отплата за години, прекарани в бягство и покорство. Човек не трябва да пропуска възможностите.“ Спря под една улична лампа и извади паспорта си. „Йохан Хубер, работник. Ти си мъртъв и гниеш някъде в гробищата на Грац, но паспортът ти е още жив и валиден в очите на властта. Аз, Йозеф Щайнер, съм жив, но без паспорт съм мъртъв в очите на властта. — Той се засмя на глас. — Да се сменим, Йохан Хубер. Дай ми книжния си живот, а вземи безкнижната ми смърт. Ако живите не ни помагат, мъртвите ще го направят.“
Глава шеста
Когато се върна в хотела в неделя вечерта, Керн завари в стаята Марил, който беше необикновено възбуден.
— Най-после да дойде някой! — извика той. — По дяволите този кокошарник! Жива душа няма тук, и то именно днес! Всички са излезли. И съдържателят дори!
— Какво има? — попита Керн.
— Знаеш ли къде може да намерим акушерка или изобщо лекар гинеколог?
— Не.
— Не, разбира се! — Марил го погледна втренчено. — Ти си разумно момче. Ела с мен, някой трябва да остане при жената. Аз ще изляза да потърся акушерка. Можеш ли да свършиш тази работа?
— Коя работа?
— Да се грижиш да не мърда много. Да я ободряваш. Изобщо да стоиш при нея.
Той задърпа Керн, който нямаше понятие какво става, повлече го към долния етаж и отвори вратата на стая само с едно легло. На него охкаше жена.
— В седмия месец. Помятане или нещо подобно. Успокой я, ако можеш, а аз ще доведа лекар.
Той изхвърча от стаята, преди Керн да успее да отговори.
Жената охкаше. Керн се приближи на пръсти.
— Искате ли да ви донеса нещо? — прошепна той.
Жената продължаваше да охка. Избледнелите й руси коси бяха овлажнели от пот, а по посивялото й лице имаше тъмни петна. Очите й бяха потънали под полупритворените клепки, откъдето се виждаше само бялото на окото. Тънките й устни бяха опънати, зъбите стиснати. Те се белееха ярко в полумрака.