Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
— Твоите спомени, базирани на написаното, са може би по-точни от тези в разбъркания ми ум. Стигнах до заключението, че намесата на Ноздорму в мислите ми, макар и безценна за постигане на някакъв успех в мисията ни, също така се е оказала твърде много за мен, за да успея да я абсорбирам изцяло, без да загубя част от собствените си спомени. — Ноздорму, Аспектът на Времето, бе онзи, който беше извикал Крас, за да го предупреди за кризата. Огромният дракон с цвят на пясък сега бе извън досега на другите, дори в този период, и Крас се страхуваше, че във всички свои проявления Пазителят на Времето е прикован в аномалията. — Боя се, че никога няма изцяло да си спомням тази епоха… и това, което липсва, е достатъчно, за да подхрани несигурността ми за изхода на конфликта.
— Значи просто се бием и се надяваме на най-доброто.
— Както са правели всички, тръгнали на битка, през цялата история на света, да.
Брадатият човек кимна мрачно.
— Мен ме устройва напълно.
Армиите на нощните елфи се придвижваха все напред, миля след миля, без никаква пауза или забавяне. Повечето от войниците маршируваха в добро настроение, защото врагът изобщо не изглеждаше нетърпелив да кръстоса остриета с тях. С уши, които чуваха по-добре от всяко създание около него, Крас чу мнозина да отбелязват, че по-голямата част от унищожението и смъртта, причинени от демоните в първата част на войната, е била върху нищо неподозиращи и зле подготвени цивилни. Веднъж изправили се срещу организирана съпротива, самите демони се бяха оказали изклани. Някои дори подозираха, че ако нощните елфи бяха решили да преследват Пламтящия легион обратно до Зин-Азшари след онази първа битка, вместо да се оттеглят, за да съберат още сила, войната щеше вече да е свършила.
Подобни коментари тревожеха Крас. Едно беше да влизаш в битка въоръжен със самочувствие и увереност, а съвсем друго — да вярваш, че врагът ти е лесен за покосяване. Крайно време беше нощните елфи да осъзнаят, че Пламтящият легион представляваше въплътената смърт.
Погледът му се насочи към единствения от тази раса, който явно поне донякъде осъзнаваше това. Крас си спомняше, че Малфурион ще се окаже ключова фигура за спечелването на борбата, но не можеше да се сети точно как. Това, че е първият друид на Азерот, беше важно, но не и единствената причина. Драконовият магьосник обаче вече беше стигнал до извода, че младежът трябва да бъде защитаван на всяка цена.
Когато по-голямата част от нощта бе изминала, съгледвачите от югоизток внезапно се върнаха. Рейвънкрест беше организирал непрекъснат поток ездачи, които постоянно да му осигуряват точна информация.
Тримата нощни елфи изглеждаха доста мърляви. Явно бяха яздили тежко дишащите си пантери доста дълго. По лицата им се стичаше пот, а по дрехите — мръсотия. Те се забавиха само колкото да отпият по глътка вода, а после докладваха новините:
— Малка група демони се придвижва методично през региона на Ди-Джару, господарю — каза най-възрастният съгледвач. — Видяхме дим и огън, а също и бежанци, разпръснати във всички посоки.
— Имате ли точния брой на врага?
— Трудно е да се каже със сигурност, но определено са много по-малко от тази армия.
Рейвънкрест подръпна брада, докато размишляваш.
— Накъде са се насочили бегълците?
— Изглежда към Халумар, господарю, но няма да го достигнат навреме. Демоните са по петите им.
— Можем ли да застанем между тях?
— Да, ако побързаме. За момента имат достатъчно голяма преднина.
Благородникът протегна ръка към един от помощниците си.
— Карта.
Веднага му подадоха подходящия свитък. Той го разви, а после накара съгледвачите да очертаят местоположението на Пламтящия легион и бежанците. След това ги заразглежда и след малко кимна.
— Трябва да ускорим крачка и да се подготвим да те посрещнем на дневна светлина, но е възможно. А и няма да се отклоняваме от пътя си към Зин-Азшари. Можем да си позволим това забавяне.
— Особено пък като вземем под внимание подробността, че може да спасим някой и друг невинен живот — измърмори под нос Ронин към Брокс.
Крас се наведе напред.
— Забелязахте ли демоните? Какви видове видяхте?
— Най-вече онези, наречени адски пазачи.
Един от другите съгледвачи добави:
— Видях две хрътки и един от крилатите демони — гибелната стража.
Драконовият магьосник се намръщи:
— Доста оскъден избор.
— Без съмнение, във фанатизма си тези са избързали много напред от останалите — обяви лорд Рейвънкрест. — Ще ги научим колко е хубаво да се удържаш… не че ще живеят достатъчно дълго, за да оценят урока. — После се обърна към офицерите и нареди: — Дайте заповедта! Насочваме се да ги посрещнем!