Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Друидът незабавно се отдръпна назад. Нелтарион оттегли търсенето. Аспектът отново го беше изпуснал.
Но нощният елф не желаеше да рискува повече. Вече знаеше местонахождението на диска. Що се отнася до Земния пазител, той можеше и да е подозрителен, но едва ли беше осъзнал, че някой се е приближавал до съкровището му.
Малфурион се оттегли от пещерите, а после и от планините. Когато напусна региона, отново затърси недовършения свят, скрит в Смарагдовия сън. Чак когато успя да се върне в него, друидът се почувства поне донякъде сигурен.
Чувството на сигурност се стопи на мига, когато друидът отново усети всепомитащото присъствие на Нелтарион.
Драконът знаеше за слоевете на царството на Съня…
Нощният елф отчаяно се концентрира, фокусирайки цялата си воля върху смъртната си обвивка. Представи си как се връща в нея и в същия миг осъзна, че Земният пазител се протяга към него и…
И точно когато мислеше, че звярът го е хванал… Малфурион се събуди.
— Той трепери! — изпелтечи Ронин някъде от лявата страна на нощния елф. — И е плувнал в пот!
— Малфурион! — Лицето на Крас изпълни взора на друида. — Какво не е наред? Говори!
— Аз… буден съм… — Той замълча, за да си поеме дъх. — Нелтарион… почти ме усети… но… му избягах.
— Вече си ходил да го търсиш? Не трябваше да го правиш!
— Въз… възможността не беше за изпускане…
— Сега той е предупреден — измърмори Ронин.
— Може би, а може би не — отвърна някогашният му ментор. — По-вероятно е да го прибави към множеството сенки, които е убеден, че го обкръжават. — После магьосникът се обърна отново към Малфурион и запита: — Откри ли Демоничната душа?
— Да… зная къде е — успя да отвърне друидът. В ума му отново се появи Нелтарион, а свирепото драконово лице го накара да потрепери. — Страхувам се обаче, че може би не сме в състояние да му я отнемем.
— Но трябва — каза Крас и кимна, за да покаже, че разбира притесненията на Малфурион. — Трябва… независимо от цената.
Пет
Нечии нежни ръце докоснаха лицето на Илидан, докато измиваха изгорената плът около очите му. Долови аромата на лилии и други цветя. Най-накрая започна да се размърдва, излизайки от самоналожената си кома, чрез която се бе спасил от болката. Тя най-накрая се беше уталожила до нещо търпимо, но братът на Малфурион се съмняваше, че някога ще изчезне напълно.
Но когато съзнанието му се възвърна изцяло, светът около него се изпълни с влудяващо ярки цветове и диви енергии. Магьосникът ахна и заслони с ръце мястото, където някога се намираха очите му, защото сега нямаше дори клепачи, които да ги покриват. Дори това обаче не можеше да спре потока от бушуваща енергия и постоянно изменящите се светлини, които го докарваха до ръба на лудостта. Това беше дарът, който Саргерас му даваше — способността да вижда света от демоничен и магически ъгъл.
Тогава Илидан Стормрейдж си спомни думите на Ронин — човека магьосник. „Концентрирай се — често настояваше могъщият заклинател. — Концентрирай се и всичко си идва на мястото. Това е ключът…“
Нощният елф потисна първоначалния си шок и се опита да последва съвета. В началото му бе почти невъзможно, защото хаосът сякаш нямаше край — твърде много, за да може обикновен смъртен като него да контролира цялата информация.
Но със същата решителност, която го бе издигнала толкова бързо в редиците на лунната стража, Илидан се насили да подреди ума си. Цветовете започнаха да се организират, а енергията потече в определен поток и с конкретна цел. Започнаха да се появяват форми, които той разпознаваше като присъщи на всички неща — живи и неживи.
Най-накрая осъзна, че лежи върху пухен диван, чиято тапицерия беше толкова гладка и мека, че навяваше мисли за чувственост. Наоколо имаше три фигури… той внезапно си даде сметка, че всички са женски. Колкото повече се концентрираше близнакът, толкова повече детайли виждаше. И трите бяха от неговата раса, млади, красиви и облечени в богати, но съблазнителни рокли.
Илидан насочи вниманието си към онази, която бе измила лицето му, и започна да вижда още детайли. По-скоро почувства, отколкото видя сребърната й, явно боядисана коса и котешките й очи. В действителност сега сетивата му бяха по-точни от всякога. Магьосникът можеше да различи дори незабележимите с просто око неравности по всеки неин косъм. Усещаше степента на силата, която всяка от тези Аристократки владееше… и разбра, че онази, която го изми, беше най-силната от трите, при това с голяма преднина. Дори и така обаче нейните умения бяха нищо в сравнение с неговите.