Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Добре дошли! — каза Дъмбълдор и брадата му заискри на светлината на свещите. — Добре дошли за новата учебна година в „Хогуортс“! Искам да ви кажа няколко неща, а тъй като едното е много сериозно, мисля че е по-добре да приключим с тях, преди да потънем във вихъра на това прекрасно тържество…
Дъмбълдор се покашля и продължи:
— Както сигурно всички сте разбрали от претърсването на експрес „Хогуортс“, няколко диментори на Азкабан са изпратени в нашето училище по искане на Министерството на магията.
Той замълча и Хари си спомни как господин Уизли му бе казал, че Дъмбълдор не бил съгласен дименторите да пазят „Хогуортс“.
— Те са разположени при всеки вход към територията на училището — продължи Дъмбълдор — и докато са тук, трябва да сте наясно, че никой не може да излиза без разрешение. Дименторите не могат да бъдат заблудени от разни номера или прикрития, дори и от мантии невидимки — добави той недвусмислено, а Хари и Рон се спогледаха. — По природа дименторите не разбират от молби и извинения. Затова ви предупреждавам да не им давате повод да ви навредят. Възлагам на префектите и на нашите нови двама отличници сред момчетата и момичетата да внимават някой ученик да не си навлече гнева на дименторите.
Пърси, който седеше няколко места по-встрани от Хари, отново изпъчи гърди и се огледа важно наоколо. Дъмбълдор пак направи пауза, обходи залата със сериозен поглед и никой не посмя да мръдне или да издаде звук.
— А сега нещо по-приятно — продължи той. — С радост приветствам двама нови учители, дошли при нас тази година. Най-напред професор Лупин, който бе така любезен да заеме мястото на преподавател по защита срещу Черните изкуства.
Чуха се откъслечни, не особено ентусиазирани ръкопляскания. Само онези, които бяха пътували в едно купе с професор Лупин, пляскаха силно, особено Хари. Професор Лупин имаше доста окаян вид спрямо всички останали учители, облечени в най-хубавите си мантии.
— Погледни към Снейп! — изсъска Рон в ухото на Хари.
Професор Снейп, учителят по отвари, бе вперил поглед в професор Лупин покрай масата. Не беше тайна, че Снейп много искаше да преподава защита срещу Черните изкуства, но дори и Хари, който ненавиждаше Снейп, се изненада от гримасата, разкривила слабото му изпито лице. Беше нещо повече от гняв. Бе истинска омраза. Хари твърде добре познаваше това изражение, защото то се появяваше по лицето на Снейп всеки път, когато погледнеше към Хари.
— Колкото до втория нов преподавател — продължи Дъмбълдор, след като стихната слабите ръкопляскания за професор Лупин, — не без съжаление ще кажа, че професор Кетълбърн, нашият учител по грижа за магически създания, се пенсионира в края на миналата година, за да може по-дълго да се радва на недотам здравите си крайници. Със задоволство обаче ви съобщавам, че неговото място ще бъде заето не от друг, а от Рубиъс Хагрид, който прие да добави и задълженията на преподавател към досегашните си отговорности като пазач на дивеча.
Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха удивени. После се присъединиха към аплодисментите, които бяха най-бурни от масата на „Грифиндор“. Хари се надигна да види Хагрид, който бе почервенял като рубин в лицето и бе забил поглед в грамадните си ръце, скрил широка усмивка в буйната си черна брада.
— Трябваше да се сетим! — възторжено възкликна Рон, тропайки на масата. — Кой друг би могъл да включи в списъка ни и хапеща книга?!
Хари, Рон и Хърмаяни ръкопляскаха най-дълго и когато професор Дъмбълдор заговори отново, те забелязаха, че Хагрид бърше очите си в покривката на масата.
— И така, мисля че ви казах всичко — обяви Дъмбълдор. — Нека празникът да започне!
Златните чинии и бокали пред тях тутакси се изпълниха с храна и напитки. Хари, внезапно усетил вълчи глад, си сипа от всичко, до което можеше да стигне, и започна да се храни. Край масата беше много весело и залата забръмча от разговори, смях и тракането на ножици и вилици. Хари, Рон и Хърмаяни обаче с нетърпение очакваха всичко да свърши, за да си поговорят с Хагрид. Знаеха какво голямо значение за него е фактът, че е станал учител. Хагрид не беше пълноправен магьосник, защото го бяха изключили от „Хогуортс“ през третата година от обучението му за престъпление, което всъщност не беше извършил. Именно Хари, Рон и Хърмаяни бяха успели предишната година да изчистят това петно от честта му.