Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Може би когато се установеше и престанеше непрекъснато да пътува, щеше да потърси онова, на което родителите му се бяха радвали цял живот — едно съвършено съчетание от страст, обич и доверие. Но засега не би подарил сърцето си на нито една жена. Те всички идваха при него заради имиджа му, а не заради него самия. Това не беше основата, върху която искаше да гради бъдещето си, затова предпочиташе изобщо да не полага основа.
Щом се озова в собствената си кухня, завари Феликс да очаква вечерята си. Нахрани котарака, след това отвори барчето с напитките.
— Май ще прекараме тази вечер само в мъжка компания, приятелю — каза му той. — Ти, аз и «Джак Даниъл».
Наля си чаша уиски и я изпи наведнъж. Усещаше всяка пареща глътка в гърлото и стомаха си. Образът на Пени, застанала гола на прозореца, започна леко да избледнява.
Напълни чашата втори път, за да го прогони съвсем.
Ала от собствен опит знаеше, че спомените имат способността да връхлитат в най-неподходящия момент. Оставаше му само да се надява, че ще успее да се напие до безсъзнание. Така поне нямаше да сънува.
Седма глава
След като самолетът кацна в Орландо, Джо нае кола и пристигна в разположения на брега на океана град Дайтона едва привечер. При мисълта за предстоящата среща с вдовицата на Нико стомахът му се свиваше. Потта, която се просмукваше в ризата му, се дължеше повече на притеснението, отколкото на задушното време.
На два километра от брега зави към спокоен, скромен квартал. Двете момчета, които играеха бейзбол на улицата, бяха синовете на Нико. Имаха същата тъмна коса и матова кожа. Гръцко-американският произход на баща им си личеше. С натежали крака, паркира до тротоара на няколко метра от тях и ги загледа.
Опита се да излезе от колата, ала нямаше сили.
Залязващото слънце багреше небето в различни оттенъци на лилавото. Братята бяха почти на една височина, вероятно на шест и осем години. Без да обръщат внимание на все по-удължаващите се сенки, те се редуваха да хвърлят топката и да я удрят с бухалката.
Нико никога вече нямаше да играе с тях.
Просто слез от колата, Джо. Свършвай с това.
Той изключи двигателя и открехна леко вратата. Точно когато почти бе стъпил на земята, лампата на верандата светна и на вратата се появи тъмнокоса жена.
— Алекс, Маркъс, време е да се прибирате! — извика тя.
Момчетата не й обърнаха внимание. Майка им опита отново:
— Прекалено тъмно стана за игра. Оставете топката и влизайте вътре веднага!
— Още пет минутки — настоя по-големият.
Джо усети съпротивата и в тялото, и в гласа му.
Вдовицата на Нико притисна с ръка челото си. Отчаяният жест се заби като нож в сърцето му. Сега тя беше глава на семейството.
Със стегнати гърди, видя как младата жена изправи рамене, изскочи на улицата и решително измъкна бухалката от ръцете на по-големия си син, който в първия момент понечи да се отбранява. Ала миг след това, забелязал изражението върху лицето на майка си, отстъпи смирено. Тримата мълчаливо изчезнаха в къщата. Съпругата на Нико затвори вратата.
Беше дошъл моментът да отиде да поговори с нея.
Само че не можеше да се насили да го направи. Чувството за вина го изгаряше като отрова. Затръшна вратата и отново запали двигателя. Направи остър обратен завой и напусна тихия квартал.
Джо натисна страничното копче, стъклото бавно се смъкна надолу и в колата нахлу хладен океански бриз. Яркият блясък на неоновите светлини го примами към кея. Плати три долара и паркира на плажа.
Събу обувките и чорапите си и запристъпва бос към плискащите се приливни вълни. Топлият пясък скърцаше между пръстите му. Вървеше право навътре в океана. Усещаше ледената вода върху глезените, върху коленете, върху бедрата си. И не спря, докато не се потопи до кръста и едва не изгуби равновесие.
Остана така, почти вцепенен от студа. В паметта му нахлуха спомени от обучението на морските тюлени. В залива на Коронадо по това време на годината беше много по-студено, отколкото край Атлантическия океан. Той и останалите кандидати трябваше да лежат на брега призори притиснати един в друг, докато вълните се разбиваха в телата им. Това беше опит, който целеше да ги научи, че ако са винаги заедно, биха могли да устоят на всичко.
Само че не се получи така. Бяха победени от непреодолими обстоятелства, оказали се извън техния контрол.
Дали вдовицата на Нико щеше да разбере това, или щеше да го обвини точно както той се самообвиняваше?
По-скоро би оставил дълбините да го погълнат, отколкото да се изправи пред нея тази вечер, ала споменът за момчешката усмивка на приятеля му го накара да се обърне.