Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Полоков би трябвало да е на работа. Товари пресовани стари аерокари и ги изхвърля в Залива. Само че… — човекът втренчи поглед в една записка, после се свърза по видеофона и размени няколко думи. — Днес не се е появявал на работа. Без никакво предупреждение. Какво е направил, господин полицай?
— Ако случайно се появи, — предупреди го Рик, — не му казвайте, че съм го търсил. Разбирате ли?
— Да, разбирам — кимна намръщено Ейкърс, сякаш вярата му в полицията се беше разклатила току що.
Следващата точка от маршрута на служебния хелимобил беше апартамента на Полоков, в квартал Тендермойн.
„Няма да го спипам никога — мислеше си Рик, докато се носеше натам. — Брайън и Холдън са действали прекалено мудно. Вместо да ме изпраща в Сиатъл, Брайън трябваше незабавно да ме пусне по следите на Полоков. Още снощи, малко след като е прострелял Дейв.“
Колата се спусна на покрива и Рик се отправи към вратата на асансьора, като си помисли: „Какво мрачно място“. Наоколо се виждаха изоставени клетки за животни, покрити с дебел слой прах. В една от клетките се въргаляше отдавна престанало да функционира електрическо пиле. Рик влезе в кабината на асансьора и се спусна до нивото, на което живееше Полоков. Стълбището тънеше в мрак. Сякаш беше попаднал в тъмна подземна пещера. Декард извади миниатюрния полицейски прожектор и още веднъж прегледа бележките за Полоков. Андроидът вече беше подлаган на войт-кампфовия тест, така че тази необходимост отпадаше. Можеше да се заеме направо с отстраняването му.
Най-добре ще е първо да го изкара отвътре. Рик порови в чантата с приборите, извади портативния „пенфилд“ и го настрои на разсеяно каталептично излъчване. Самият той естествено бе защитен с помощта на контра-лъчение, което се излъчваше право към него от металическия корпус на прибора.
„Ето че сега всички са замръзнали неподвижно, — мислеше си Рик, след като включи излъчвателя. — Хора и андроиди, без разлика, стига да са в пределите на излъчвателя. Никакъв риск — просто ще вляза и ще го застрелям. Стига, разбира се, да е в апартамента си, което е малко вероятно.“
Рик пъхна в ключалката своя шперц-анализатор на безброй комбинации, пред който не би могла да издържи и най-сложната брава, отключи и тихичко пристъпи в предверието на апартамента, стиснал лазера в ръка.
От Полоков естествено нямаше и следа. Наоколо се виждаше разбита мебелировка, царство на кипъл и разруха. Лични вещи нямаше, всичко, което Полоков бе наследил от предишния обитател, при настаняването си в апартамента, отново бе изоставено на произвола. Докато се появи следващият обитател. Ако се появи.
„Знаех си — мислеше си Рик. — Ето че ми се изплъзна първото възнаграждение от хиляда долара. Сигурно вече е някъде зад Полярния кръг. Извън юрисдикцията на нашия полицейски участък. Дори и да попадне в ръцете на някой наемен ловец, това няма да съм аз. Е, време е да се заема с онези андроиди, които все още не са офейкали. Дойде мигът да се запозная с Люба Люфт.“
След като се изкачи на покрива, Декард се свърза по видеофона в колата с Хари Брайън.
— С Полоков нямахме късмет. Сигурно е изчезнал веднага след злощастната среща с Дейв — той си погледна часовника. — Какво ще кажеш — да взема ли Кадалий от летището? Така ще спестим време, а аз нямам търпение да се заема с мис Люфт.
Докато говореше, Рик извади бележките за нея и се зае да ги изучава внимателно.
— Отлична идея — кимна Брайън. — Само че мистър Кадалий вече е тук. Совалката на АЕРОФЛОТ, както обикновено е пристигнала преди разписанието. Един момент — Брайън се обърна и заговори с някого. — Той ще дойде направо при теб. Чакай го там. А междувременно можеш да се запознаеш с досието на мис Люфт.
— Оперна певица, вероятно от немски произход. В момента работи в оперната компания на Сан Франциско — докато четеше, Декард кимаше машинално. — Трябва да има доста добър глас, щом за такова кратко време е успяла да сключи контракт. Добре, ще почакам Кадалий тук — той съобщи координатите на Брайън и прекъсна връзката.
„Ще трябва да се представя за неин поклонник — мислеше си Рик, докато четеше нататък. — Ще й кажа, че много бих искал да я видя в ролята на Дона Ана от операта «Дон Жуан». После ще й разкажа, че имам колекция от стари записи, на разни отминали величия като Елизабет Шварцкопф, Лоте Лекман и Лиза Дела Каса. Така ще има за какво да си говорим, докато наглася апаратурата за теста.“
Видеофонът в колата иззвъня. Декард натисна клавиша за връзка.
— Мистър Декард, — заговори отсреща полицейският оператор, — търсят ви от Сиатъл. Мистър Брайън каза да ви свържа незабавно. Обаждат се от „Роузен асосиейшън“.