Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Кадията на Триполи решава умишлено да спаси Балдуин, като преценява, че главната заплаха за града му идва от Дукак, който две години преди това е постъпил по същия начин спрямо Карбука. За единия, както и за другия, в решителния момент франкската опасност изглежда по-малкото зло. Но злото плъзва много бързо. Три седмици след неуспялата засада край Нахр ел-Калб Балдуин се провъзгласява за крал на Ерусалим и се захваща с двойно дело на организатор и завоевател с цел да заздрави придобивките от нашествието. Опитвайки се, един век по-късно, да проумее какво кара франджите да дойдат на Изток, Ибн ал-Атир приписва инициативата на крал Балдуин, „ал-Бардауил“, когото смята в известен смисъл за вожда на Запада. И той не греши, защото макар и само един от многото виновници за нашествието, рицарят е справедливо сочен за главен архитект на завладяването. В сравнение с безнадеждната раздробеност на арабския свят франкските държави веднага се налагат със своята решителност, воински качества и относителна сплотеност като истинска регионална сила.
При все това мюсюлманите разполагат със значителен коз: изключителната числена слабост на противника. След падането на Ерусалим повечето от франджите се връщат по родните си места. При възкачването си на трона Балдуин разчита само на няколкостотин рицари. Но привидният недостатък се стопява, когато през пролетта на 1101 година става известно, че нови франкски войски, доста по-многобройни от предишните, са се събрали в Константинопол.
Първите разтревожени са естествено Килидж Арслан и Данишменд, които още не са забравили последното преминаване на франджите през Мала Азия. Без колебание те решават да обединят силите си, за да се опитат да препречат пътя на новите нашественици. Турците вече не се осмеляват да се появяват по посока на Никея и Дорилеон, държани здраво от румите. Ето защо решават да заложат новата засада доста по-далече, в югоизточен Анадол. Килидж Арслан, възмъжал и помъдрял, нарежда да бъдат отровени всички водоизточници, разположени по пътя на предишната експедиция.
През май 1101 година султанът научава, че около сто хиляди души са преминали Босфора, предвождани от Сен-Жил, който от година живее във Византия. Опитва се да следи стъпка по стъпка придвижването им, за да знае в кой момент да ги изненада. Първата им спирка вероятно ще бъде Никея. Но странно нещо, оставените на пост край старата султанска столица съгледвачи не ги виждат да се приближават. Откъм Мраморно море и дори в Константинопол нищо не се знае за тях. Килидж Арслан попада отново на следите им чак в края на юни, когато те внезапно се появяват под стените на град, който му принадлежи — Анкара, разположен в центъра на Анадола, в сърцето на турските земи. Той нито за миг не е допускал, че градът може да бъде атакуван. Преди още да е успял да стигне дотам, франджите го превземат. Килидж Арслан се връща сякаш четири години назад, по времето на падането на Никея. Но не е време за хленчене, защото западните рицари заплашват вече самия център на владенията му. Решава да им приготви засада още щом излязат извън Анкара и поемат пътя си на юг. Но отново греши: нашествениците обръщат гръб на Сирия и тръгват решително на североизток, по посока на Никсар, могъщата цитадела, в която Данишменд държи Боемунд. Ето за какво ставало въпрос! Франджите се опитват да освободят господаря на Антиохия!
Султанът и неговият съюзник започват малко по-малко да проумяват, все още недоверчиви, странния маршрут на завоевателите. В известен смисъл се чувстват успокоени, защото вече могат да изберат място за засада. Това е село Мерзифун, до което западните пришълци ще стигнат през първите дни на август, оскотели под оловното слънце. Армията им не впечатлява с нищо. Няколкостотин рицари, които се придвижват тежко, огъвайки се под парещите доспехи, а зад тях пъстра тълпа, в която можеш да преброиш повече жени и деца, отколкото бойци. Франджите отстъпват още пред първата вълна турски конници. Настава не битка, а клане, продължило цял ден. Когато пада нощта, Сен-Жил побягва с приближените си, без дори да предупреди армията. На другия ден и последните оцелели намират смъртта. Хиляди млади жени са взети в плен, за да бъдат изпратени в азиатските хареми.
Клането в Мерзифун току-що е завършило и ето че пратеници съобщават на Килидж Арслан тревожната вест: нова франкска експедиция напредва в Мала Азия. Този път маршрутът не крие изненада. Кръстоносците поемат на юг и едва след дълги дни път си дават сметка, че пътят е осеян с клопки. Когато в края на август султанът пристига от североизток с конницата си, мъчените от жажда франджи са вече в агония. Избиват ги, без те да окажат съпротива.