Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Ядосана и разстроена от неуспеха си, накрая тя се отказа. Докато се придвижваше обратно до колата, която беше наел Норваг, обмисляше какво да предприеме.
Един от вариантите беше да се откаже изобщо от пътуването с кервана и да се върне в Маткасен по някой от по-леките пътища, макар и пеша. Само че явно трябваше да го отхвърли, защото усилието, с което преодоля разстоянието от началото до края на кервана и обратно в търсене на Бекнар, вече я беше изтощило напълно.
Можеше да се вози отгоре върху някоя кола денем и да спи на земята нощем, но знаеше, че ще се дразни ужасно при мисълта, че всички останали спят на топло в колите, докато тя се свива под тънкото наметало от граклова кожа върху влажната земя. Едно беше да търпи несгодите, когато изпълнява задача, и съвсем друго — при сегашните обстоятелства.
В краен случай можеше да приеме топлото легло и удобствата, които Норваг беше уредил, и просто да се старае да избягва Джеръл, доколкото може. Ако се возеше на покрива на колата и влизаше вътре само нощем да спи, сигурно би могла да изтърпи шестте дни, докато стигнат в Маткасен.
Да, именно, би могла да изтърпи… Но когато помисли за Джеръл и за близостта му, Нарин отново се заколеба, че би могла.
Би трябвало да се превърне в скала, за да издържа този студ, помисли кисело Нарин вечерта, когато се спусна вътре в колата, загърната с наметалото. Тя все още смяташе, че беше грешка, че се съгласи да пътува с тази кола или поне, че не трябва да влиза въобще вътре, но след часовете прекарани на покрива й срещу зимния вятър, удобното и топло легло беше твърде голямо изкушение, за да може да му се съпротивлява.
В претъпканата кабина имаше само три легла: две койки от всяка страна над няколко реда с лавици и едно голямо легло в предната част над големите сандъци със стока. Джеръл вече бе казал, че ще спи на предното легло, пък и то единствено беше достатъчно голямо, за да го побере. Норваг бе заел една от койките, но тъй като те бяха прикрепени твърде високо, а старият човек не можеше да се катери, Джеръл беше извадил техния походен сламен дюшек и го наместваше на пода.
Той даже не си даде труда да погледне към Нарин, когато тя се появи на вратата. Норваг се усмихна и й посочи втората койка.
— Тази е за теб. Бяхме решили да не те чакаме вече.
Нарин кимна, че е разбрала. Тя не събра смелост да заговори, тъй като вниманието й внезапно и неволно се насочи към Джеръл.
Той се беше навел, с гръб към нея и помагаше на Норваг да застеле дюшека. Широкият му гръб с прилепналото кожено елече беше впечатляваща гледка, но не я смути. Но когато Джеръл изпъна крака, все още приведен в кръста, гледката на стегнатия му мъжествен задник, изпъкнал под впитите ловни панталони, я закова на място.
Нарин усети как нещо топло се надигна от корема към гърлото и заля лицето й. Тогава Джеръл се изправи в цял ръст. Обтегнатата кожа на гамашите му се отпусна, краищата на връхната му дреха се отпуснаха и покриха част от бедрата му.
Преди той да успее да се обърне към нея, Нарин се шмугна край него с наведена глава.
— Ако нямате нищо против, аз ще си легна — каза тя и гласът й прозвуча доста по-рязко, отколкото бе възнамерявала.
Само един поглед върху предназначеното за нея легло я убеди, че относителното уединение, което се надяваше да намери там, всъщност трудно щеше да я изолира от опасната близост.
Койката беше прикрепена високо в стената — главата й даже не стигаше до долната рамка. В стената бяха изрязани няколко стъпала, които образуваха нещо като стълбичка, и ако не беше кракът й, щеше лесно да се изкачи. Но бедрото й беше все още схванато и качването нямаше да е лесно.
Тя стисна зъби и решително започна да се издърпва нагоре с ръце. Тъкмо беше се изкачила толкова, че да надникне над койката, когато голяма мъжка ръка я обхвана отзад.
— Хайде горе! — изрече Джеръл бодро и я бутна напред така, че тя заби нос в дюшека.
— Ти… — Нарин се обърна, за да изгледа смразяващо източника на такава недостойна помощ, готова да се впусне в словесна битка. Думите й замряха от срещата с блестящите му очи, които грееха в приглушената светлина на свещите.
— Помислих, че се нуждаеш от помощ — меко изрече той и се обърна преди Нарин да успее да отговори. Изгаси свещта пред себе си и остави само една малка вощеница прикрепена в стената до неговото легло.
Нарин се обърна в леглото и се огледа наоколо. Не искаше да мисли повече за това, но някакъв вътрешен неразумен глас продължаваше да крещи в съзнанието й, че ръката му е оставила неизличим отпечатък върху тялото й. От дюшека на пода се чу гласът на Норваг: