Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
— Няма голяма надежда за тях — мислех си. — Акулите ще ги нападнат, преди да стигнат брега.
Нямах много време за жалене на нещастниците. Вниманието ми бе привлечено от борбата, която все още се водеше между Були Савидж и неговия противник. Същото зрелище привлече и задъханите, но тържествуващи бунтовници, като ги отклони от стрелба по тримата току-що хвърлили се в морето.
Були Савидж бе хванал противника си за гушата с едната ръка, а с другата сграбчил брадата му, но въпреки това човекът не се предаваше. От време на време забиваше колене в тялото на Були и дори насмалко да го отхвърли от себе си. Болката от дърпането на брадата му трябва да е била ужасна, по морякът се бореше мълчаливо и изглеждаше надарен с неизчерпаема енергия.
Бунтовниците се стълпиха наоколо и тъй като всъщност битката бе свършила, аз изпълзях от скривалището си и се присъединих към зрителите. Мад Пат успя да ги изтласка малко назад, за да осигури за борещите се повече място.
Скоро брадатият човек, когото мислех за удушен, докопа брадата на Були с шепата си и я натисна със страшна сила назад. Болката и изненадата накараха Савидж да се отпусне в ръцете на врага. Тогава брадатият замахна с другия си юмрук, улучи бунтовника право в корема и го накара да извика от болка.
— Дай ми нож, Фидлър! — изрева Були, но човекът, когото викаше, лежеше в безсъзнание.
Мад Пат, мърморейки нещо за „правилна и честна борба“, устреми строг поглед в Слинки Дан.
Неподозиращ опасността, Були напразно се мъчеше да счупи китката на човека. Той от своя страна вдигна хвърления от Дан нож и го стисна здраво в готовност за смъртоносния удар.
Намесата дойде тъкмо навреме. Дебело желязо (хвърлено, както научих отпосле, от Стъмпи) удари Були отстрани по главата, като го остави безчувствен и го свлече от жертвата му. В това време боцманът, оправил се от удара в боя, се хвърли върху борещата се двойка и хвана ръката на брадатия, за да забави удара с нож. Последва минута на страшна бъркотия. Всички се втурнаха напред. Някои хванаха тялото на Савидж да го измъкнат на по-безопасно място. Боцманът изтърва ръката на брадатия, който пък се сниши в множеството крака, събори неколцина, изпълзя из тълпата смаяни зрители и последва тримата си другари през борда.
Повечето се струпаха около безчувствения Були, но някои, водени от Мая Пат, хукнаха да видят какво става с плувците. Внезапен яростен вик ме накара да побързам да се присъединя към групата на Мад.
Тримата моряци бяха на четвърт път до брега. Възползвали се от захласа на бунтовниците по борбата между двамата противници, те се бяха качили в лодката на боцмана и сега усърдно гребяха.
— Нищо! — измърмори боцманът не особено доволен. — Не е кой знае каква загуба, след като завладяхме кораба им.
— Глупак! — каза Мад Пат с горчивина. — Дай веднага да пуснем друга лодка подире им! Не ме зяпай като умряла риба! Забрави ли, че сандъкът със съкровището е в твоята лодка?!…
ОПИТ ЗА БЯГСТВО
Думите на Мад Пат предизвикаха мигновено мъртво мълчание. После се разнесоха яростни викове и някои се впуснаха в преследване.
Корабната лодка, заловена на брега от лъжливия пустинник и групата му, се люлееше наблизо. Бунтовниците не чакаха заповеди. Пет-шест души скочиха във водата, без да искат да знаят за акулите, и се качиха в нея. Греблата бяха поставени в гривните и четири двойки силни ръце накараха лодката да полети по водата с бясно желание да се догони съкровището, преди да е стигнало брега.
Були Савидж бе изоставен на палубата, окървавен и забравен. Стъмпи припълзя до мен. Безумна ненавист светеше в очите му.
— Аз го ударих! — изсъска той напрегнато. — Аз, клетото, изкълчено джудже, което той направи роб и за посмешище. Дано е пукнал вече!…
Стъмпи пристъпи към човека, когото ненавиждате, и се намръщи, като видя повдигането и спадането на големите му гърди.
— Има още време! — прошепна и се огледа. — Има още време!
Погледът му падна върху ножа на брадатия моряк, който лежеше наблизо. Грабна го с бързо движение и очевидно замисляше убийство.
— Те ще те убият, когато се върнат! — предупредих го, но той се захили хитро.
— Няма защо да ги чакаме — каза. — Ние можем да плуваме. Брегът не е далече.
— Ами акулите?!
— Остави аз да се разправям с тях. Имам нож и не един път съм разпарял белия корем на акула. А сега ще сторя същото с Були Савидж!
Внезапното появяване на един от бунтовниците накара Стъмпи да скрие бързо оръжието в пазвата на ризата си и да се присламчи към другите. Аз също се присъединих към тях и започнах да следя гонитбата.