Бунтовният остров
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Йорданов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бунтовният остров». Краткое содержание книги:
Голямото оръдие изтрещя и гърмът отекна по целия остров. Почти веднага се понесе странно и заплашително свистене — летеше снарядът. Инстинктивно вдигнах ръка, сякаш можеше да ме запази от летящото желязо. Не ни улучи — цопна наблизо, като счупи едно от греблата и изпълни гребците с тревога. Були повдигаше духа им с ругатни и удари и устремът ни към кораба продължи. Наблюдавах как артилеристите пълнеха оръдието си с бясна бързина и го насочваха към нас. Отново запалката бе приближена и то изтрещя с предишната сила. Дали защото артилеристите не познаваха добре работата си или защото нашите лодки се движеха бързо и не представляваха добра цел, снарядът отново падна встрани, на няколко метра зад лодката на боцмана, предизвиквайки насмешливи викове сред бунтовниците.
Преди третия гърмеж ние бяхме до кораба. Савидж се изправи на носа с голямата брадва в ръце. Щом се допряхме до кораба, той стовари брадвата с всичката си сила върху дъното на лодката. Зейна страшна дупка, през която водата бликна така бързо, че почти веднага лодката започна да потъва.
— Ще трябва да превземем този кораб или да плуваме! — извика Були със светнали очи, опиянен от мисълта за предстоящата битка. — Качвайте се, момчета!
Той сам даде пример, като се закатери нагоре с удивителна бързина. Брадвата беше закачил с примка за китката си. След него като стадо маймуни се закатериха и хората му. Трябваше да ги последвам или да остана в потъващата лодка и да се удавя.
Когато се влачех по веригата, държаща кораба на котва, съзрях строгите лица на моряците, гледащи ни отгоре. Пищовите засвяткаха и куршумите засвириха край мене като оси. Изкачвах се предпазливо и най-после се озовах на палубата. Едва не бях убит веднага. Висок моряк се хвърли върху мен с нож в ръка. Не можах да направя нищо, за да отбия атаката му, и с всички сили извиках: „Приятел! Приятел!“, но гласът ми бе удавен в шума на битката. Стъмпи обаче скочи отпреде ми и стовари тоягата си върху черепа на моя нападател. С едно изохкване човекът се строполи по очи и остана неподвижен.
Незабелязан от никого за момента, побързах да се вмъкна в най-близкото скривалище, което можах да намеря, и гледах останалата част от боя иззад прикритието на едно сгънато корабно платно, намотано въже и други подобни неща. Бунтовниците връхлитаха срещу екипажа на кораба, но въпреки измамата не можеха лесно да го превземат. Моряците в по-голямата си част бяха едри, здрави хора и знаеха да въртят сабята добре. Видях двама от бунтовниците съсечени. После, водени от човек с голи татуирани ръце и жълтеникава заострена брада, защитниците се хвърлиха с „ура“ върху нападателите.
Боцманът се строполи, ударен от грамадния юмрук на брадатия моряк. Падна и Фидлър, все още в дрехите от козя кожа, с които бе играл ролята на корабокрушенец. Изпитах желание да скоча и да извикам „ура“, защото Савидж и хората му бяха принудени да отстъпят пред въодушевения устрем и мислех, че ще бъдат изтласкани зад борда. Но Були ги събра и ободри тъкмо навреме.
— Нима ще загубим шанса да спечелим богатствата? — извика той. — Ние трябва да завземем този кораб!
За да придаде по-голяма тежест на думите си, той се хвърли напред, като въртеше брадвата хоризонтално и описваше кръгове със святкащата стомана. Брадатият моряк замахна да му нанесе удар със сабята си, но острието попадна върху яката дървена дръжка на брадвата и почти я разцепи на две. Були хвърли оръжието върху най-близкия моряк, който го заплашваше, после сграбчи брадатия човек за гръкляна и го събори възнак на палубата.
Екипажът на кораба бе толкова уплашен за съдбата на своя водач, колкото хората на Були бяха насърчени от успешния му пример. Бунтовниците се устремиха отново напред и последва звън на стомана о стомана. Храбрите моряци падаха един по един, борейки се до последно издихание, докато останаха само четирима здрави. Те се биеха в кръг, с гръб навътре към кръга, и дълго време отбиваха два пъти по-многобройните нападатели. Най-после един от тях, който бе ободрявал другарите си с думи и дела, бе тежко ранен от бунтовник, хвърлил се в краката му.
— Свършено е с мен, приятели! — прошепна водачът, като се отпусна на палубата. — Опитайте се да бягате, плувайте до острова! Може да… — гласът му замря, беше мъртъв.
Сякаш в отговор на предсмъртните думи на своя другар тримата оцелели моряци се хвърлиха внезапно напред. Единият замахна към Мад Пат, който се изпречи на пътя му, но Мад пъргаво отскочи встрани. Другият грабна през кръста един от бунтовниците и го тръшна на пода. В следващия миг тримата моряци скочиха зад борда и се гмурнаха във водата в отчаян опит да доплуват до сушата.