Любов по време на холера

Хотелът бе някогашен колониален дворец, вече порутен, а големите мраморни салони и помещения бяха разделени от надупчен с карфици картон на стаички, които се наемаха както за действие, така и за гледане. Разправяха за съгледвачи, на които им изболи окото с куки за плетене, за един, дето, надничайки, разпознал собствената си съпруга, и за знатни господа, дошли предрешени като зарзаватчийки, за да се позабавляват с минаващите оттук боцмани, както и за толкова други премеждия с дебнещи и дебнати, че самата мисъл да надникне в съседна стая ужасяваше Флорентино Ариса. Така че Лотарио Тугут не успя да го убеди, че да гледаш и да се оставиш да те гледат, е изтънченост за принцове в Европа.

Противно на очакванията, които внушаваше неговата снажност, Лотарио Тугут имаше пумпалче на херувим, приличащо на пъпка роза, но това, изглежда, беше щастлив недостатък, защото и най-похабените нощни птички си оспорваха късмета да спят с него, а писъците им на заклани разтърсваха до основи двореца и разтреперваха от страх призраците му. Разправяха, че употребявал някакво мазило от змийска отрова, което разпалвало хипофизата на жените, но той се кълнеше, че не притежавал никакви други средства освен отредените му от бога. Казваше със смях: „Само любов и нищо повече.“ Трябваше да минат много години, за да разбере Флорентино Ариса, че може би е имал право. И още по-късно, понапреднал доста в еротичното си образование, той се убеди в това, когато се запозна с един мъж, който си живееше царски, експлоатирайки три жени едновременно. Трите му се отчитаха призори, паднали покорно в краката му, за да се извинят за нищожния приход, и единствената награда, за която копнееха, бе той да легне с тази, която бе донесла най-много пари. Флорентино Ариса смяташе, че само страхът може да доведе човека до подобно унижение. Обаче едно от трите момичета го изненада с обратната истина.