Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Отвори лакирания капак на кутийката и започна да рови в бродираните копринени кърпички, без да поглежда към Порция.
— Какво искаш да кажеш?
Порция вдигна нахраненото бебе и го облегна на рамото си, потупвайки го по гърба.
Фийби беше цялата почервеняла, но освен Порция нямаше на кого друг да се довери.
— Хората винаги ли се любят на тъмно, с дръпнати завеси, без да казват нищо, и всичко да свършва така бързо, преди да си осъзнал, че е започнало, и…?
— Чакай! Чакай малко! — прекъсна я Порция. — Това ли се случва?
— Всяка нощ — каза отпаднало Фийби. — И ще бъде така всяка нощ, докато не зачена. Не ме намира привлекателна, нима не виждаш? Как би могъл след Даяна?
— Даяна беше кучка… коравосърдечна — констатира Порция. — Сигурно тя е предпочитала тъмното. Навярно би предпочела всичко да се случи, когато е заспала, та да не узнае нищо.
И тя изви презрително устни.
Тази мисъл се стори на Фийби забележително проницателна.
— Не съм се сетила за това — каза тя. — Може би Катон мисли, че и аз съм същата?
— Но не си? — Това явно беше въпрос.
— Не! — извика Фийби. — Не, не съм. Боли ме, Порция. Толкова съм жадна за него, за допира му. Искам да го видя гол, искам да го докосвам, всеки инч от тялото му. Бих могла да го изям — добави тя, изхленчвайки. — Такова мъчение е всичко това.
Порция леко зяпна. Не че не разбираше подобно желание, но се изненада, че го чува от Фийби.
— Да не искаш да кажеш, че обичаш Катон?
— Любов, страст, не знам! — Фийби хлопна капака на кутийката. — Само знам, че когато чуя стъпките му, стомахът ми се свива. Когато прокара ръка по косата си така, както го прави, краката ми се разтреперват, а когато ме докосне, дори случайно, започвам да вибрирам като струна. Омеквам като желе. Искам го… целия!
— Господи, каква силна страст!
Порция залюля заспалото бебе на гърдите си и погали със свободната си ръка червеникавите къдрици на Ийви. Бе свила вежди, мислейки какво мъчение е да чувстваш онова, което Фийби така ярко бе обрисувала, и да не можеш да задоволиш жаждата си.
— Но какво да правя? — запита Фийби. — Трябва да има начин да привлека вниманието му… някакъв начин да му покажа какво чувствам, без да го отблъсна.
— О, не мисля, че ще го отблъснеш — каза Порция. — По-скоро ще го поласкаеш.
— Но нали се предполага, че жени от моето… от нашето… потекло не могат да чувстват такива желания?
— От твоето, не от моето — припомни й сухо Порция. — Аз съм копеле, не забравяй. А и потеклото няма нищо общо с това.
— Така ли?
— Не — заяви твърдо Порция. Погледна замислено Фийби. После каза:
— Мисля, че трябва да направиш нещо драматично.
— Да, но какво?
Фийби седна на ръба на масата. Имаше чувството, че Порция ще отключи кутията на Пандора. Някаква чума ли щеше да изскочи оттам или божествени тайни?
— Игри — изрече Порция. — Представления.
Това нямаше никакъв смисъл, Фийби я зяпна неразбиращо.
— Нали ти разправях за предпочитанията на Руфъс. Понякога му харесва да се обличам по определен начин… или да се правя, че съм някоя друга… играем си игри. Понякога го изненадвам, като му представям пиеса, сцена… о, трудно е да се опише. Но мисля, че това трябва да направиш, ако искаш да привлечеш вниманието на Катон. Трябва да го изненадаш. Да му покажеш друга своя страна.
Фийби бе отворила широко очи. Започва да си представя възможностите. Ами ако не стане така? Ако Катон се ужаси, ако се отврати? Ако я намира толкова непривлекателна в какъвто и да е вид, че…
— Може да е малко рисковано — каза Порция, отгатвайки мислите й. — Не знам дали Катон не е пуритан. Всеки, който би се оженил за Даяна, трябва да е доста ограничен, както ми се струва…
— Той се ожени за Даяна заради съюза с баща ми — изтъкна Фийби. — Точно както се ожени и за мене. За това и заради наследника — добави тя.
— Мммм. — Порция облиза долната си устна, мислейки. — Имам една идея — обяви тя и спусна крака от подпрозоречната скамейка. — Първо ще опитаме нещо, само да видим как ще реагира.
— Какво?
— Дрехи — обяви Порция и тръгна към вратата, понесла Алекс. — Нали ще вземеш Ийви? Време е да спи. После ще ти покажа какво имам предвид.
Фийби взе Ийви и последва Порция, любопитна да разбере какво точно е намислила. Но Порция не каза нищо, докато не предаде двете деца на бавачката и двете не се усамотиха в нейната стая с плътно затворена врата.
— Имаш ли пари?
— Пари ли? — сви вежди Фийби. — За какво са ми пари?
— Ами за да си купиш разни неща. Руфъс ми остави малко, но не мисля, че са достатъчни за това, което съм си наумила.