Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Златният пръстен на Прелата беше поставен върху навит пергамент, запечатан с червен печат със слънчевия знак на пръстена отгоре и обвит от светлинния обръч. Под пръстена се виждаше част от написаното. Вирна го отмести встрани и прочете думите от външната страна на пергамента:
„Ако искаш да излезеш жива от тази мрежа, сложи пръстена на средния пръст на лявата си ръка, целуни го, счупи печата и прочети написаното от мен на другите Сестри.“
Това пишеше в пергамента, подписан „Прелат Аналина Алдурен“.
Сестра Вирна гледаше втренчено думите. Стори й се, че те също я гледат в очакване. Не знаеше какво да прави. Разпознаваше прекрасно почерка на Прелата, но си даваше сметка, че може да е фалшификация. Ако беше номер от страна на Сестра на мрака, следването на инструкциите щеше да я убие. Ако не беше, тогава щеше да умре, ако не ги следва. За миг остана неподвижна, опитвайки се да прецени възможностите си за действие. Не й хрумна нищо.
Протегна ръка и взе пръстена. От мрака наоколо се чуха възгласи на изненада. Завъртя пръстена в ръка, оглеждайки украсата под формата на слънце и преценявайки възрастта му. Беше топъл на пипане, сякаш нещо отвътре го затопляше. Приличаше на пръстена на Прелата и нещо вътре в нея й подсказа, че наистина е. Отново прочете думите, написани върху пергамента.
„Ако искаш да излезеш жива от тази мрежа, сложи пръстена на средния пръст на лявата си ръка, целуни го, счупи печата и прочети написаното от мен на другите Сестри. Прелат Аналина Алдурен.“
Сестра Вирна едва си пое дъх и сложи пръстена на средния пръст на лявата си ръка. Вдигна я към устните си и целуна пръстена, като в същото време произнесе тиха молитва към Създателя, молейки го за сила и напътствия. Подскочи, когато от фигурата на Създателя над нея се стрелна лъч, който я обля в светлина. Въздухът наоколо започна да жужи. Сестрите в залата се разшумяха, някои дори извикаха сподавено. Обляна в светлина, Вирна не можеше да ги види.
Тя вдигна пергамента в треперещите си ръце. Въздухът зажужа още по-силно. Искаше да побегне, но вместо това счупи печата. Светлината, извираща от фигурата на Създателя в купола, стана ослепително бяла.
Сестра Вирна разгъна пергамента и вдигна очи, макар да не виждаше лицата около себе си.
— Под заплаха от смърт ми е заповядано да ви прочета това писмо. — Никой не издаде звук, така че Вирна сведе очи към прилежно изписаните думи. — Вътре пише следното: „Нека всички събрали се тук, а също и онези, които ги няма, чуят последната ми заповед. — Сестра Вирна замълча и преглътна, всички останали ахнаха. — Дойдоха тежки времена и Дворецът не може да си позволи дълги и мъчителни битки за поста ми. Няма да го позволя. Изпълнявам задължението си като Прелат, според канона на Двореца, за да определя приемничката си. Тя стои пред вас и носи пръстена на своя кабинет. Сестрата, която ви чете тези думи, е новият Прелат. Сестрите на светлината ще й се подчиняват. Всички ще й се подчиняват.
Заклинанието, с което бях обвила пръстена, е свалено с помощта и напътствията на самия Създател. Ако решите да не зачитате волята ми, си е на ваш риск.
Пред новия Прелат вие сте длъжни да служите на Двореца на пророците и да го защитавате. Нека Светлината ви води и напътства за вечни времена.
Написах със собствената си ръка, преди да се пренеса в нежните ръце на Създателя — Прелат Аналина Алдурен.“
С тътен, който разклати земята под краката й, светлината изчезна.
Вирна Совънтрийн остави ръката, в която държеше писмото, да се отпусне покрай тялото й и вдигна поглед към изумените лица в залата, която се изпълни с шумолене. Сестрите започнаха да стават от местата си и да падат на колене пред новия Прелат.
— Не може да бъде — прошепна тя на себе си.
Тръгна по лакирания под и остави писмото да се изплъзне от ръката й. Някои от Сестрите се втурнаха зад нея, за да го вдигнат и да прочетат със собствените си очи последните думи на Прелат Аналина Алдурен.
Щом Вирна приближи четирите Сестри, те се изправиха на крака. Прекрасната руса коса на Сестра Марен ограждаше пепелявото й лице. Сините очи на Сестра Дулсиния бяха станали огромни, лицето й — червено. Обикновено непроницаемото лице на Сестра Филипа сега бе съсредоточено и сериозно.
Сбръчканите бузи на Сестра Лиома се дръпнаха в мила усмивка:
— Ще имаш нужда от съвети и напътствия, Сес… Прелате. — Усмивката й се развали от неволно преглъщане. — С радост ще ти помагаме всячески и във всичко. Моля, считай, че сме на твое разположение. Тук сме, за да служим…
— Благодаря — прекъсна я Вирна тихо и отново тръгна, като краката й сякаш сами се движеха.