Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Кръвта на братството
Кръвта на братството - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кръвта на братството

Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:

Кръвта на братството
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 284
Перейти на страницу:

Отвън я чакаше Уорън. Тя затвори вратата и пристъпи като в мъгла към младия русокос магьосник, който падна на едно коляно и й се поклони дълбоко.

— Прелате! — Той вдигна глава, широко усмихнат. — Чух през вратата — обясни накрая.

— Не ме наричай така — изненада я кухият звук на собствения й глас.

— Че защо? Нали вече си точно това? — Усмивката му стана още по-широка. — Това е…

Тя се обърна и тръгна. Едва сега усети как мисълта й се възвръща.

— Ела с мен.

— Къде отиваш?

Вирна сложи пръст пред устните си и през рамо му хвърли такъв поглед, че той моментално млъкна и забърза да я настигне. Когато се изравниха, разтвори крачка, за да не изостава. Двамата излязоха от Двореца на пророците. Всеки път, когато Уорън се канеше да каже нещо, Вирна вдигаше пръст към устните си. Накрая той въздъхна, пъхна ръце в противоположните ръкави на робата си и тръгна до нея, забил поглед пред себе си.

Послушниците и младите мъже пред Двореца, чули звъна на камбаните, оповестяващи избирането на новия Прелат, видяха пръстена на ръката й и се поклониха. Вирна ги отмина с поглед, втренчен в далечината. Стражът на моста над реката също й се поклони.

След като се озоваха на другия бряг, тя се спусна по пътеката към реката. Уорън избърза да я настигне. Тя вървеше покрай пустите докове, лодките бяха в реката, рибарите хвърляха мрежите си, движейки се бавно срещу течението на реката. Скоро щяха да се върнат на сушата, за да продадат улова си на пазара.

Вирна спря чак когато се отдалечи на доста разстояние от Двореца. Избра пуста полянка край висока скала, в основата на която се плискаха речните вълни. Застана изправена, с юмруци на хълбоците и поглед, втренчен във водата.

— Кълна се, че ако тази старица, дето все се меси в чужди работи, не беше умряла, щях да я удуша със собствените си ръце!

— За кого говориш? — попита Уорън.

— За Прелата. Ако вече не беше в ръцете на Създателя, щях да поставя своите около врата й.

Уорън се изкикоти.

— Гледката щеше да си струва, Прелате.

— Престани да ме наричаш така!

Уорън се намръщи.

— Но ти си точно това — Прелатът.

Тя го сграбчи с две ръце за робата:

— Уорън, трябва да ми помогнеш. Трябва да ме измъкнеш от тази каша!

— Какво?! Та това е чудесно! Вирна, ти си новият Прелат!

— Не! Това не може да бъде! Уорън, ти познаваш всички книги в подземията, учил си закона на Двореца. Трябва да намериш начин да ме измъкнеш! Не може да няма. Все ще има нещо в книгите, което да спре всичко това.

— Да го спре ли? Та то е факт. А освен това е най-хубавото, което може да се случи. — Той килна глава на една страна. — Защо ме доведе тук?

Тя го пусна.

— Мисли, Уорън! Защо беше убита Прелатът?

— Уби я сестра Улиция, една от Сестрите на мрака. Загуби живота си, защото се противопоставяше на злото, което те вършат.

— Не, Уорън, казах да мислиш! Беше убита, защото веднъж в кабинета си тя ми каза, че знае за съществуването на Сестри на мрака в Двореца. Сестра Улиция беше една от служителките й и чу това. — Тя се наведе към него. — Стаята беше преградена с щит, погрижих се за това. Но тогава не взех под внимание факта, че Сестрите на мрака си служат и със Субстрактивна магия. Сестра Улиция чу всичко през щита и се върна да убие Прелата. Тук можем да видим дали някой ще чуе разговора ни — няма ъгли, зад които да се скрият. — Тя кимна към водата. — Освен това водата попива звука от гласовете.

Уорън се огледа притеснено.

— Разбирам какво имаш предвид. Но, Прелате, понякога водата отнася звука доста надалеч.

— Казах ти да престанеш да ме наричаш така. С всички тези шумове наоколо и ако говорим тихо, водата ще прикрие гласовете ни. Не можем да рискуваме да говорим за тези неща в Двореца. Ако се наложи да го правим, трябва да излизаме навън, където можем да следим кой се приближава към нас. А сега искам да ми помогнеш, като намериш начин да бъда махната от този пост.

Уорън въздъхна отчаяно.

— Престани да повтаряш това. Ти си достатъчно квалифицирана, за да станеш Прелат, може би по-квалифицирана от всяка друга Сестра. Освен опит Прелатът трябва да притежава и изключителна сила. — Когато тя повдигна вежда, Уорън отклони очи. — Имам неограничен достъп до всички книги в подземията. Чел съм докладите. — Той пак я погледна. — Когато намерихте Ричард, другите две Сестри умряха и ти предадоха силата си. В теб се съдържа силата, Ханът, на три Сестри.

— Това далеч не е единственото изискване, Уорън.

Той се наклони към нея.

— Както вече споменах, имам неограничен достъп до книгите. Знам изискванията. Няма начин да бъдеш отстранена от поста. Ти отговаряш на всички изисквания. Би трябвало да си горда, че бе избрана за Прелат. Това е най-доброто, което би могло да се случи.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 284
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)