Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Луд е да мисли, че ще успее да му се подчини. Според думите му, той няма нищо против тя да се страхува от него, но не и сега. Боже, как би могла да му се подчини?
Затвори очи. Така поне няма да вижда красноречивото му изражение. Дори ужасните неща, които щяха да последват, бледнееха пред това мръщене. Той започна да я гали. Не само по гърдите, а по цялото тяло.
Пръстите му я успокояваха. Роина започна да усеща и други неща, освен страх. Ръцете му бяха загрубели, но докосването им — нежно. От топлия му дъх я побиваха тръпки.
Когато впи устни в зърното й, тревогата продължи само миг. Обля я топлина, която се разля по цялото й тяло и се съсредоточи ниско в корема. О, никак не й беше неприятно това усещане… То й припомни, че не винаги й беше неприятно да го докосва. Дали и той се чувстваше така?
Усетил търсената реакция, той стана по-настойчив. Тялото й несъзнателно се извиваше и търсеше милувките му. Когато ръката му се плъзна надолу, тя се скова. Този път обаче пръстът му не я обезпокои. Обратното — хвърляше я в някакво опиянение. Роина толкова се успокои, че забрави кой и защо й прави това. Усещането беше всепоглъщащо и вълнуваше най-тайните и неподозирани кътчета у нея.
Не разбра кога е легнал отгоре й. Когато го усети, че прониква в нея, очите й се разтвориха от изненада. Лицето му беше върху нейното. Погледът му излъчваше такъв мъжки триумф, че тя неволно се сви. Беше се подпрял на ръце. Единственото място, където се докосваха, беше това на тяхното сливане. Роина не би могла да погледне натам. Просто не успяваше да откъсне поглед от неговия.
— Ето, сега знаеш какво е да не можеш да владееш предателското си тяло — измърмори доволен той. — Сега аз успях да победя страха ти. — Роина яростно завъртя глава. Той само се изсмя и проникна по-дълбоко в нея. — Може и да отричаш, но доказателството е в топлината и влагата между краката ти. Това исках, жено! Да те подготвя за себе си, както ти го правеше. Срамът да не можеш да отречеш това ще те спохожда всеки път, когато те обладавам.
Роина отново затвори очи, но това беше грешката й. Усети как цял я е изпълнил отвътре. Това не беше ново за нея, но досега не е била подготвена точно за такова чувство. Разликата беше голяма, както между деня и нощта. Всеки тласък я караше да очаква с нетърпение друг по-силен, по-дълбок… Докато започна да крещи в парцала. Погълна я удоволствие, несравнимо с нищо друго на земята.
После той я остави, отпусната и задоволена. Когато успя да възвърне способността си да мисли, я погълна срамът. Невероятно беше, че е открила удоволствието в това мъчение. Ръцете на заклетия й враг я бяха отнесли на седмото небе. Сега вече знаеше как се е чувствал. Мразеше го, че й го беше показал!
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
За Роина този първи ден в господарската стая продължи безкрайно. Дьо Шавий излезе веднага, щом свърши с нея. Точно както беше правила и тя. Разбира се, не забрави да я остави окована в леглото. Ако се придържаше точно към сценария, този ден не би трябвало да я докосва повече. Роина се учудваше, че не беше я потърсил в полунощ. Тогава Джилбърт я беше отвел при него.
Онзи първи път… Колко я беше боляло, когато му беше отдала своята девственост! Справедливостта изискваше да се каже, че и той беше страдал, докато се бореше с нея. Тогава тя не беше усетила нищо хубаво, а днес той отново си беше получил мъжкото удоволствие.
Ако наистина мисли да се отнася по същия начин с нея, би трябвало да я държи в това легло три нощи. През втората нощ би трябвало да я насили три пъти. Третата нощ ще бъде същата, ако успее сам да се възбуди. Ако ли не… Не й се мислеше какво може да й се случи.
Минаха часове, без някой да я безпокои. Постепенно ръцете й загубиха своята чувствителност. Когато ги протегна, я заболя. Кръвта отново започна да тече из тях с неприятни тръпки. После периодично ги разклащаше. Можеше да си представи какво ще стане, когато заспи.
Сънят обаче бягаше от нея. В стаята започна да притъмнява, но очите й не се затваряха. Ако някой влезеше в стаята му и я видеше така… Господи, не бяха го отвързвали дори да се облекчи! Милдред беше имала грижата за това. Представяйки си тази сцена, Роина изтръпна. Това за него е било друго унижение, а тя дори не е подозирала за него. Дори и да се беше замислила, как би могла да го предотврати? Джилбърт не искаше никой освен нея и Милдред да знаят за присъствието му в крепостта. Не би могла да изпрати прислужник, който да облекчи страданията му.
Сякаш прочел мислите й, в стаята влезе господарят на Фулкхърст. Водеше прислужничка с поднос в ръце. Приближи се до леглото. Като видя Роина, очите на жената се разшириха от ужас. Голотата на пленничката не беше покрита с нищо!