Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
Роина се взря в очите му. Дали има намерение да изпълни заканата си, или отново само я заплашва? Изглеждаше достатъчно жесток, за да го направи. И достатъчно ядосан. Но ако гледа как я изнасилват, няма да е същото.
Пръстите й започнаха да се трудят над копчетата на блузата. Опита се да си припомни съветите на Милдред, но всичко беше изхвърчало от ума й. Стаята стана прекалено светла от лъчите на следобедното слънце. От горещината ръцете й трепереха непохватно. Осъзна, че изобщо не е пленителна в момента.
Кръвта на Уорик вече бушуваше. Осъзна, че страхът й го възбуждаше, а не зачервените й страни, нито девическата срамежливост, нито дребното й тяло, което отново щеше да се разкрие пред него. Изведнъж разбра, че не трябва да я гледа. В противен случай не би успял да я унижи.
Уорик тихо изруга. Заобиколи леглото и вдигна веригата. Искаше да я нагласи под леглото просто за да я изплаши още повече.
Червената й рокля вече беше на пода. Когато вдигаше полите на ризата, за да я изхлузи през главата си, Роина забеляза движението му.
— Не прави това — примоли се тя, като местеше поглед от веригата към жестокото му лице. — Няма да се съпротивявам, обещавам ти!
— Ще бъде същото, абсолютно същото! — отсече той. Роина гледаше как поставя веригите така, че краката й да са разтворени.
— Не е същото…
— Защото не си мъж. Твоите крака трябва да са разтворени, за разлика от моите.
В съзнанието й нахлуха живи образи и тя затвори очи. Щеше да й стори същото, без да й даде възможност дори да му се помоли.
— Бавиш се прекалено дълго! Не си играй с търпението ми — предупреди я тихо Уорик.
Роина захвърли ризата си на пода и се покатери върху леглото. Отчаяно се надяваше да я напусне този вледеняващ ужас. Легна още преди да й е заповядал. Тялото й беше вцепенено буквално като дъска. Стиснала плътно клепачи, само чуваше стъпките му.
— Разтвори си краката! — Роина изпъшка, но се подчини. — По-широко!
Пръстите му се вкопчиха в глезена й и закрепиха студеното желязо. Белезницата не пасна така, както на него. Другият й крак бързо последва първия. Уорик изруга. Веригата не беше достатъчно дълга, за да стигне до китките й.
— Ще намерим друго разрешение.
Тонът му преливаше от недоволство. Облада я надежда, че може и да не използва веригите, все пак. После разбра, че го е подценила. Насилникът бързо се върна с две въжета, които пристегна около китките й, после към белезниците. Трябваше да бъде същото. Тя щеше да чува дрънченето на желязото и да усеща тежестта му, също както беше станало и с него.
Роина се задърпа в белезниците. Паниката почти я остави без дъх. Господи, нима и той се беше чувствал толкова безпомощен и изплашен? Не, неговото е само гняв. Все пак няма да бъде точно същото. Тя няма да се съпротивлява, за да избегне докосването му.
Когато в устата й грубо бе втъкнат един парцал, Роина окончателно се потресе. Беше забравила за това, но не и той. Не искаше да слуша горещите й молби. За разлика от нея, той не изпитваше никакво чувство за вина. Този мъж търсеше отмъщение, а тя се опитваше да спаси живота на майка си.
Жената лежеше безпомощна и в очите му светна задоволство. Искаше й се да не е видяла това, или поне да се беше съблякъл, преди да й запуши устата. Очевидно вече беше готов и това я успокои малко. Трябва да издържи. Вече знаеше какво е усещането, когато е вътре в нея. Щеше да издържи.
— И тук ли си девствена, както беше там? — Ръцете му се настаниха върху гърдите, за да й покаже за какво намеква. Роина го гледаше, за да прецени кога ще спре да си играе с нея. А той правеше точно това. Изненада се от нежността на допира му. Толкова беше изплашена, че не можеше да усеща друго.
Дълго си игра с гърдите й. Когато приключи, беше още по-намръщен. Роина помисли, че ще умре от страх. Тя не знаеше, че е недоволен, защото не беше успял дори мъничко да повдигне зърната й, да я възбуди. Без да променя изражението си, той плъзна ръка надолу и пъхна пръст в нея.
Толкова й стана неприятно, че чак изпъшка. Насилникът се намръщи още повече.
— Значи няма да изпиташ същия срам като мене?
Нямаше представа от какво е толкова недоволен и за какъв срам намеква. Би направила всичко, само за да изчезне това негово ужасно изражение. Но как да стане с тези тежки вериги? Роина започна да трепери. Тресеше се съвсем слабо, но той забеляза това.
— Затвори си очите, да те вземат мътните! Добре е, че се страхуваш от мен, но няма защо да го правиш вечно. Няма да ти сторя нищо повече от това, което ти ми причини. Знаеш какво се случи, така че престани да трепериш от страх!