Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Настъпи тежко мълчание. Моментът беше важен. Господин Дакс подхвана отново:
— И госпожица Станжерсон не ви даде никакво обяснение, не ви каза защо?
— Каза ми, че вече е много стара, за да се жени… че е чакала много дълго… че е размислила… че цени и дори обича господин Робер Дарзак… но че е по-добре нещата да си останат така… че всичко ще си продължи както преди… че тя ще е щастлива да види как чисто приятелските връзки, които ни свързваха с господин Робер Дарзак, ни правят още по-близки, но да бъдем наясно: никой повече да не й говори за женитба.
— Чудна работа! — промърмори господин Дакс.
— Чудна работа! — повтори господин дьо Марке.
Господин Станжерсон каза с бледа и замръзнала усмивка:
— Не тук, господине, ще откриете мотивите за престъплението.
Господин Дакс:
— Във всеки случай не кражба е бил мотивът!
— О! Ние сме сигурни в това! — извика съдия-следователят.
В този момент вратата на лабораторията се отвори и старши полицаят подаде някаква визитна картичка на съдия-следователя. Господин дьо Марке я прочете и глухо възропта:
— Е! Това вече е прекалено!
— Какво има? — попита началникът на Обществената безопасност.
— Визитната картичка на едно репортерче от «Епок», господин Жозеф Рултабий, и това тук: «Един от мотивите на престъплението е бил кражба!»
Началникът на Обществената безопасност се усмихна:
— Ах, да! Младият Рултабий… вече чух да говорят за него… минава за находчив… Кажете да го пуснат, господин следователю.
И пуснаха господин Жозеф Рултабий да влезе. Бях се запознал с него във влака, който ни бе довел тази сутрин в Епине сюр Орж. Той почти насила се бе вмъкнал в нашето купе и предпочитам още сега да кажа, че неговите маниери, свободното му държане и претенциите му, че разбира нещо от тази афера, в която и правосъдието не можеше да се оправи, ме бяха накарали да се настроя враждебно към него. Никак не обичам журналистите. Това са объркани и предприемчиви умове, от които трябва да се бяга като от чума. Този вид хора си мислят, че всичко им е позволено и с нищо не се съобразяват. Ако някой има нещастието да им отстъпи каквото и да е или да ги допусне до себе си, на този някой бързо му идва до гуша и започва да се страхува от всякакви неприятности. Този тук изглеждаше едва на двайсет години, а нахалството, с което смееше да ни задава въпроси и да спори с нас, го правеше още по-смразен за мен. И при това се изразяваше тъй, че ни оскърбяваше. Зная много добре, че вестник «Епок» е влиятелен орган, с който трябва да се съобразяваме, но този вестник щеше да направи по-добре да не взема на работа редактори сукалчета.
И тъй, господин Жозеф Рултабий влезе в лабораторията, поздрави и зачака господин дьо Марке да го прикани към показания.
— Вие твърдите, господине — започна той, — че знаете мотива на престъплението и че този мотив, против цялата очевидност, ще да е кражба?
— Не, господин следователю, не съм твърдял такова нещо. Не казвам, че главният мотив на престъплението е, бил кражбата, не го и вярвам.
— Тогава какво означава тази картичка?
— Означава, че кражбата е само един от мотивите на престъплението.
— Кое ви накара да мислите така?
— Ето кое! Ако обичате, да ме последвате.
И младият човек помоли да го последваме в антрето, както и направихме. Там той се насочи към тоалетната и помоли господин следователя да застане на колене до него. Тази тоалетна получава светлина от остъклената си врата и когато тя е отворена, светлината, която нахлува в нея, е достатъчна, за да я освети чудесно. Господин дьо Марке и господин Жозеф Рултабий коленичиха на прага. Младият човек сочеше към плочките.
— Плочките на тоалетната не са били мити от дядо Жак — каза той — от доста време, видно е от слоя прах по тях. И тъй, погледнете на това място очертанията на две големи подметки и тази черна пепел, която навсякъде придружава стъпките на убиеца. Тази пепел не е нищо друго освен въглищния прах от пътеката, която човек трябва да пресече, за да мине направо, през гората, от Епине — в Гландие. Знаете, че там има малка въглищарска колиба и че там се копаят въглища в големи количества. Ето какво трябва да е направил убиецът: той е влязъл тук следобеда, когато не е имало никой в павилиона, и е извършил кражбата.
— Но каква кражба? Къде виждате кражба? С какво ще докажете? — викнахме всички в един глас.
— С това, което ме отведе към следата на кражбата — продължи журналистът.
— С това тук! — прекъсна го господин дьо Марке, все още на колене.