Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Господин Станжерсон се намеси:
— Това е невъзможно! Не вярвам моите портиери да са виновни или да са съучастници, макар да не разбирам какво са правили в парка в този късен час. Казвам: това е невъзможно! Защото жената на портиера държеше лампата и не мръдна от прага на стаята, и защото аз, щом избихме вратата, коленичих до тялото на детето си и беше невъзможно някой да влезе или да излезе от тази стая, през тази врата, без да прескочи тялото на дъщеря ми и без да се блъсне в мен! Невъзможно е, защото дядо Жак и портиерът трябваше само да хвърлят един поглед на стаята и под леглото, както сторих аз, още като влязох, за да видят, че в стаята няма никой и че дъщеря ми е в агония.
— А вие какво мислите, господин Дарзак, вие още нищо не сте казали! — попита следователят.
Господин Дарзак отвърна, че не мисли нищо.
— А вие, господин началник?
Господин Дакс, началникът на Обществената безопасност, досега само бе слушал и бе оглеждал местата, най-после благоволи да отвори уста:
— Докато чакаме да намерят престъпника, трябва да открием мотивите на престъплението. Това ще ни помогне малко — рече той.
— Господин началник, вероятно най-низка ревност е продиктувала престъплението — отвърна господин дьо Марке. — Оставените от убиеца следи, грубата кърпа, тази никаква барета ни карат да мислим, че убиецът съвсем не принадлежи към висшата класа. Портиерите може би ще ни кажат нещо по този въпрос…
Обръщайки се към господин Станжерсон, началникът на Обществената безопасност продължи с хладен тон, типичен според мен за умните хора и добре калените характери.
— Не трябваше ли госпожица Станжерсон да се омъжва наскоро?
Професорът погледна тъжно към господин Робер Дарзак.
— За моя приятел, когото бих бил щастлив да нарека мой син… за господин Робер Дарзак…
— Госпожица Станжерсон сега е много по-добре и бързо ще се възстанови. Сватбата само се отлага, нали, господине? — настоя началникът на Обществената безопасност.
— Надявам се.
— Как? Не сте ли сигурен?
Господин Станжерсон млъкна. Господин Робер Дарзак ми се стори развълнуван, за което съдех по треперещата му ръка върху верижката на часовника, защото на мен нищо не ми убягна. Господин Дакс се позакашля като господин дьо Марке, когато е объркан.
— Разбирате ли, господин Станжерсон — каза той, — в такава объркана афера нищо не трябва да пренебрегваме, всичко трябва да знаем, и най-малката, и най-дребната подробност, която се отнася до жертвата… и най-незначителното на пръв поглед сведение… Какво ви кара да мислите — сега, когато почти сме сигурни, че госпожица Станжерсон ще оживее, — да мислите, че тази сватба може и да не се състои? Вие казахте: «Надявам се.» Тази надежда ми прилича на съмнение. Защо се съмнявате?
Господин Станжерсон направи видимо усилие над себе си:
— Да, господине — каза той най-сетне. — Имате право. По-добре ще бъде да знаете нещо, което би ви се сторило по-важно, ако го скрия. Господин Дарзак впрочем ще бъде на моето мнение.
Господин Дарзак, чиято бледност в този момент ми се стори ненормална, направи знак, че е съгласен с професора. За мен, щом господин Дарзак отговаряше така, това значеше, че не можеше да произнесе нито дума.
— Тогава, господин началник, знайте — продължи господни Станжерсон, — че дъщеря ми се закле никога да не ме напусне и държеше на клетвата си, въпреки всичките ми молби, защото аз няколко пъти се опитвах да я склоня да се омъжи, нали това е мой дълг. Ние познавахме господин Робер Дарзак от дълги години. Господин Дарзак обича дъщеря ми. В един момент аз мислех, че и тя го обича, защото наскоро с радост узнах от устата на дъщеря си, че е съгласна най-после на този брак, който аз желаех от все сърце. Вече съм доста стар, господине, и благословен бе часът, в който узнах, че след мен до госпожица Станжерсон ще има човек, който да я обича и да продължи общата ни работа — едно същество, което аз обичам и уважавам за голямото му сърце и заради знанията му. Но, господин началник, два дни преди престъплението, не зная по какъв внезапен обрат на волята, дъщеря ми заяви пред мен, че няма да се омъжи за господин Робер Дарзак.