Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Този разговор между правници, обвиняеми, свидетели и журналист вече свършваше, когато се случи нещо неочаквано — наистина като в театър, което впрочем винаги се нрави на господин дьо Марке. Старши полицаят дойде да ни съобщи, че Фредерик Ларсан иска да влезе — веднага му бе разрешено. Той държеше в ръка чифт груби кални обувки, които хвърли пред нас.
— Ето — рече той — обувките на убиеца! Познавате ли ги, дядо Жак?
Дядо Жак се наведе над тази воняща кожа и смаян позна в тях старите си обувки, които бе захвърлил преди известно време в един ъгъл на тавана; беше тъй смутен, че трябваше да се изсекне, за да скрие вълнението си.
Тогава, сочейки към кърпата, с която в момента си служеше дядо Жак, Фредерик Ларсан каза:
— Ето една носна кърпа, дето поразително прилича на онази от Жълтата стая.
— О! Знам! — разтрепери се дядо Жак. — Почти същите са.
— Може би — продължи Фредерик Ларсан — и старата баска, която беше намерена също в Жълтата стая, е носил дядо Жак. Според мен всичко това, господин началник, господин следователю, доказва — успокойте се, добри човече! — обърна се той към дядо Жак, който вече береше душа, — според мен всичко това доказва, че убиецът е искал да скрие истинското си лице. Направил го е много грубо или поне така ни се струва, защото сме сигурни, че убиецът не е дядо Жак — той не се е отделял от господин Станжерсон. Но представете си, че господин Станжерсон не беше стоял до късно, че след като се бе разделил с дъщеря си, се бе върнал в замъка, че госпожица Станжерсон беше нападната, докато в лабораторията нямаше никой, докато дядо Жак спеше на своя таван; никой нямаше да се усъмни, че убиецът е дядо Жак! Той дължи спасението си на това, че трагедията се е разиграла много рано, тъй като убиецът явно е сметнал, че лабораторията е празна и моментът за действие е дошъл. Човекът, който е могъл да се вмъкне тъй загадъчно тук и да вземе толкова предпазни мерки, които да послужат за улики срещу дядо Жак, е без съмнение човек от къщата. В колко часа точно е влязъл тук? Следобед? Вечерта? Не бих могъл да кажа… Някое същество, което тъй добре познава предметите и хората от този павилион, трябва да е влязло в Жълтата стая, и то в обичаен час.
— Все пак не е могъл да влезе, когато е имало хора в лабораторията! — извика господин дьо Марке.
— Какво знаем за това, моля ви! — възрази Ларсан. — В лабораторията е имало вечеря, шетня на прислугата… Провеждал се е химически опит — вероятно между десет и единайсет часа, — господин Станжерсон, дъщеря му и дядо Жак са около лещите… От къщата е! От къщата!… Кой казва, че убиецът… не е използувал този момент да се шмугне в Жълтата стая, след като си е събул обувките в тоалетната?
— Звучи невероятно! — каза господин Станжерсон.
— Естествено, но не е невъзможно. Ето защо аз не го твърдя със сигурност. Колкото до излизането му, това е друга работа! Как е могъл да избяга? По най-естествения начин на света!
Фредерик Ларсан замълча за момент. Този момент ни се стори много дълъг. Ние изчакахме да проговори, обзети от напълно обяснимо напрежение.
— Аз не съм влизал в Жълтата стая — продължи Фредерик Ларсан, — но предполагам, вие имате доказателства, че оттам може да се излезе само през вратата. Именно през вратата е излязъл убиецът. И тъй, щом не е възможно друго, значи е така! Той е извършил престъплението и е излязъл през вратата! В кой момент обаче! В момента, когато му е било най-лесно, в момента, когато е най-обяснимо, толкова обяснимо, че не може да има друго обяснение. Да видим тогава моментите след престъплението. Първи момент: господин Станжерсон и дядо Жак стоят пред вратата, готови да му препречат пътя. Втори момент: дядо Жак е излязъл за малко, а господин Станжерсон е съвсем сам пред вратата. Трети момент: при господин Станжерсон идва портиерът. Четвърти момент: пред вратата се намират господин Станжерсон, портиерът, неговата жена и дядо Жак. Пети момент: вратата е избита, а Жълтата стая — завзета. Бягството е най-обяснимо в момента, когато пред вратата има най-малко хора, моментът, когато господин Станжерсон е сам пред вратата. Ако не сметнем, разбира се, че е възможно мълчаливото съучастие на дядо Жак, но аз не вярвам в това, защото дядо Жак нямаше да хукне от павилиона да оглежда прозореца на Жълтата стая, ако бе видял да се отваря вратата и убиецът да излиза. Значи вратата се е отворила и убиецът е излязъл, когато господин Станжерсон е бил сам. Тук трябва да приемем, че господин Станжерсон е имал сериозни причини да не спре или да не извика да спрат убиеца, защото го е оставил да стигне до прозореца на вестибюла и е затворил този прозорец след него!… Така, но дядо Жак е можел да се върне всеки момент и всичко е трябвало да си е на мястото… И въпреки ужасните си рани и неодобрението на баща си, госпожица Станжерсон е събрала последните си сили, за да заключи пак вратата на Жълтата стая и да спусне резето, преди да се строполи умираща на пода…