Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Да, гос’ин пазач. Само три пъти ставах, ходих да се моля на света Геновева, нашата добра пазителка, а в другото време все си лежах на дюшека. Само Божията животинка се грижеше за мен!
— И не ви оставяше?
— Ни денем, ни нощем.
— Сигурна ли сте?
— Като в смъртта.
— Тогава как така, майко Ажну, в нощта на престъплението се е чувал само крясъкът на Божията животинка?
Майка Ажну застана пред пазача и тропна с бастуна си:
— Не зная. Но искате ли да ви река? Няма две животни на света, които тъй да викат… Е, хубаво, и аз чух Божията животинка отвън, в оная нощ; а тя си беше при мен, на колената ми, гос’ин пазач, и нито веднъж не измяука, кълна ви се. Като чух онзи вой, аз се прекръстих, като да чувах дявола!
Гледах пазача и ако ви кажа, че не забелязах на устните му лошата подигравателна усмивка при последния му въпрос — ще ви излъжа.
В този момент остра караница стигна до нас. Чуха се глухи удари, сякаш някой биеше, сякаш някой някого убиваше. Зеления стана и се затича право към вратата до огнището, но тя се отвори и появилият се стопанин рече на пазача:
— Не се плашете, гос’ин пазач, жена ми я болят зъбите!
И се засмя.
— Ето, майко Ажну, ей ви бял дроб за ваш’та котка.
Той подаде на старата един пакет, тя алчно го грабна и излезе, последвана от котката си. Зеления попита:
— Нищо ли няма да ми сервирате?
Дядо Матийо не можа да сдържи омразата си:
— За вас няма нищо! Нищо няма за вас! Махайте се!
Зеления спокойно напълни лулата си, запали я, кимна към нас и излезе. Едва прекрачи прага и Матийо тръшна вратата зад гърба му, а като се обърна към нас с плувнали в кръв очи и пяна на устата, той изфуча, размахвайки юмрук към вратата, която току-що се бе затворила зад онзи:
— Не зная кой сте вие, дето ми рекохте: „Ще трябва да ядем бифтек!“, но ако ви интересува, ей го убиеца!
И дядо Матийо излезе. Рултабий се върна при огнището:
— Сега ще си опечем бифтека. Как ви се струва ябълковото вино? Малко резливо, тъкмо както го обичам — каза той.
Този ден не видяхме повече Матийо и в странноприемницата цареше странна тишина, когато си тръгнахме, оставяйки пет франка на масата — като плата за угощението.
Рултабий ме накара да извървя почти цяла левга около имота на професор Станжерсон. Спря се за две минути на завоя на един малък, почернял от сажди път, близо до колибите на въглищарите, в онази част на гората Сент Женевиев, която стига до пътя Епипе — Корбей, и ми довери, — че ако се съди по състоянието на големите груби обуща, убиецът сигурно е минал оттам, преди да влезе в имението и да се скрие в горичката.
— Значи вие не вярвате, че пазачът е в играта? — прекъснах го аз.
— После ще се заемем с това — отвърна ми той. — За сега приказките на съдържателя за този човек не ме интересуват. Той говори с омраза. Не заради Зеления съм ви завел да обядвате в „Донжон“.
Докато говореше така, Рултабий много внимателно се спусна, а след него и аз, до постройката при желязната порта — жилището на портиерите, арестувани същата сутрин. Възхитих му се — като истински акробат се вмъкна в къщичката през една отворена задна капандура и след десет минути излезе оттам с вечното: „Дявол да го вземе!“, което в неговите уста можеше да означава най-различни неща…
Тъкмо когато решихме да се връщаме, край железните врати настана голямо раздвижване. Приближаваше се някаква кола и от замъка идваха да я посрещнат. Рултабий ми посочи един човек, който слизаше от нея:
— Това е шефът на Обществената безопасност, ще видим какво има да му казва Фредерик Ларсан и дали е по-умен от един друг човек.
Зад колата на началника идваха три други коли, претъпкани с репортери, които напираха да влязат в парка. Но на вратата поставиха двама полицаи и им наредиха да не пускат никого. Началникът на Обществената ги успокои, като им обеща да предостави на пресата още същата вечер всички сведения, които може да се публикуват, без това да попречи на следствието.
XI Глава
В която Фредерик Ларсан обяснява как убиецът е избягал от Жълтата стая
Сред купищата книжа, документи, мемоари, изрезки от вестници и веществени доказателства, с които разполагам във връзка с „Тайната на Жълтата стая“, се намира още нещо, много интересно — по-интересно от всичко друго. Това е разказът за прословутия разпит на заинтересованите, който се проведе в онзи следобед в лабораторията на професор Станжерсон, пред началника на Обществената. Дължим го на перото на господин Мален — секретаря, който също като съдия-следователя в свободното си време се занимаваше с литература. Този откъс трябваше да бъде част от една книга, която така и не видя бял свят и която трябваше да носи заглавието „Моите разпити“. Даде ми го самият секретар малко след нечуваната развръзка на този единствен в аналите на юриспруденцията процес.