Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Господин Станжерсон се вдигна и като застана на петдесет сантиметра от вратата на Жълтата стая, той изрече с вял, безцветен глас, който бих определил като мъртъв:
— Стоях тук. Към единайсет часа, след като проведох при пещите на лабораторията един кратък химически опит, бях бутнал, бюрото си дотук, защото дядо Жак, който прекара вечерта в чистене на някои мои апарати, имаше нужда от простор… Дъщеря ми работеше на същото бюро. Когато стана да ме целуне и да пожелае «лека нощ» на дядо Жак, тя трябваше, за да влезе в стаята си, да се провре, и то доста трудно, между моето бюро и вратата. Сиреч бях много близо до мястото, където щеше да се извърши престъплението.
— А това бюро, господин Станжерсон? — прекъснах го аз, подчинявайки се на предложението на моя шеф всички да се намесват в този разговор. — А това бюро, какво стана с това бюро веднага след като чухте да се вика «Убиец!» и когато пукнаха изстрелите…
Отговори дядо Жак:
— Изтикахме го до стената, почти там, където е в този момент, за да можем свободно да се засилваме към вратата, гос’ин секретар.
Аз продължих да разсъждавам, но не отдавах кой знае какво значение на това — само една слаба хипотеза.
— Толкова близо ли беше бюрото до стаята, че да остане незабелязан един мъж, който излиза, превит на две, от стаята и се промъква под бюрото?
— Вие все забравяте — прекъсна ме господин Станжерсон, — че дъщеря ми беше заключила вратата и бе спуснала резето, че вратата си остана затворена, че ние се мъчихме с тая врата още в началото на покушението, че ние бяхме на вратата, а борбата между убиеца и бедното ми дете продължаваше, и още, че шумът стигаше до нас и че чувахме как нещастното момиче хъхри в стиснатите пръсти, чиито кървави следи останаха по врата й. Колкото и бърз да е бил убиецът, ние също не се бавихме и веднага се намерихме зад тази врата, която ни разделяше от драмата.
Аз станах, отидох до вратата и отново най-грижливо я огледах. После пак седнах и махнах отчаяно с ръка.
— Представете си — рекох, — че долната част можеше да се отваря отделно от цялата врата и проблемът щеше да е разрешен! Но за нещастие тази последна хипотеза е неприемлива! Вратата е яка и дебела, направена от един единствен дъбов плот… Вижда се ясно, въпреки щетите, нанесени от тези, които са я избили…
— О! — рече дядо Жак… — Това е стара и солидна врата от замъка, пренесена тук… от тия, дето вече не ги правят. Трябваше ни ей тоз железен лост, за да успеем, и то четиримата… защото жената на портиера също участвува — куражлия жена е тя, гос’ин следовател! Много е жалко, че са затворени сега, в тоз час!
Още не бе изрекъл тази фраза на съчувствие и протест и портиерите отново избухнаха в ридания. Никога не съм виждал толкова плачливи задържани. Бях дълбоко отвратен от тях. Дори и да приемем, че са невинни, не разбирах как може тези две същества да са толкова малодушни. Едно ясно поведение в такива моменти струва много повече от всички сълзи и всяко отчаяние, които най-често са престорени и лицемерни.
— Е! — викна господин дьо Марке. — Още веднъж ви казвам, стига сте каканизали така! Във ваш интерес е да ни кажете какво сте правили под прозорците на павилиона в часа, когато са убивали господарката ви. Защото вие сте били съвсем близо до него, когато дядо Жак ви е срещнал…
— Ние идехме на помощ! — простенаха те.
А жената изхълца:
— О! Ако го бяхме пипнали, убиеца, щяхме да му дадем да се разбере!…
И ние отново не успяхме да измъкнем две смислени изречения от тях. Те продължаваха упорито да отричат, да призовават господа бога и всички светии за свидетели, че са били в леглото, когато са чули изстрела.
— Не един, два са изстрелите. Виждате, че лъжете. Ако бяхте чули единия, щяхте да чуете и другия!
— Боже мой, гос’ин съдия, ние чухме само втория. Спели сме още, като са гръмнали първия път…
— Колкото до това — два пъти стреляха — рече дядо Жак. — Сигурен съм, че всички патрони в револвера ми си бяха на мястото; намерихме две гилзи и чухме два изстрела от револвер зад вратата. Нали, господин Станжерсон?
— Да — потвърди професорът, — два — изстрела от револвер, първо един слаб, а после — един по-силен.
— Защо продължавате да лъжете? — викна господин дьо Марке към портиера и жена му. — Мислите си, че полицията е глупава като вас. Има всички доказателства, че сте били навън, до павилиона, в момента на тази трагедия. Какво правехте там? Не искате да кажете? Щом мълчите, значи сте съучастници! А колкото до мен — рече той, обръщайки се към господин Станжерсон — колкото до мен, аз не мога да си обясня изчезването на убиеца освен с помощта на тези двама съучастници. Веднага щом вратата е била избита, докато вие, господин Станжерсон, вие сте се занимавали с вашето нещастно дете, портиерът и жена му са улеснявали бягството на онзи мизерник, който се е шмугнал край тях, стигнал е до прозореца на вестибюла и е скочил в парка. Портиерът е затворил след него прозореца и капаците. Защото в края на краищата тези капаци не са се затворили от само себе си! Това е, което аз установих. Ако някой е измислил нещо друго, да го каже!