![Кървава музика [Blood Music - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Кого би послушал Върджил?
Бернард — ето кого. Отишъл е сам при него, значи сега Бернард бе ключът към разрешаването на проблема. Върджил спомена, че той не само повярвал на обясненията му, но и бил заинтригуван. Хора с положението на Михаел Бернард не биха обърнали внимание на чудаци като Върджил ако в торбата не се крие нещо. Едуард дръпна вратата и излезе решително навън. Дано нюхът не му бе изневерил.
Върджил лежеше по средата на гостната, скръстил ръце на гърдите, и се смееше. Не след дълго поизтрезня от еуфорията си и се зачуди какво ли впечатление е направил на Едуард. Или на Бернард. Не, това едва ли имаше значение. Нищо вече нямаше значение, освен това, което ставаше вътре, във вътрешната вселена.
— Винаги съм имал голямо сърце — промърмори Върджил.
Всичко.
— Да, така е, сега съм всичко.
Обясни.
— Какво? Какво да обясня?
Опростено.
— Да, сигурно не е никак лесно да се пробудиш. Добре де, вие си заслужавате трудностите. Дявол да го вземе, събуди се най-сетне и най-старата ДНК.
Говореше с друг.
— Какво?
ДУМИ общуване с друга „съвместно споделяна телесна структура“ „вътрешна съвкупност“ подобна на ВЪНШНАТА
— Нищо не разбирам, говори по-ясно.
Настъпи тишина. Колко ли време мина — беше невъзможно да определя интервалите в секунди, минути или часове. Нооцитите бяха развалили вътрешния му часовник. И какво ли още?
ТВОЯТ „интерфейс“ стои МЕЖДУ ВЪНШНОТО и ВЪТРЕШНОТО. Те еднакви ли са?
— Вътре и отвън? О, не, разбира се.
ВЪНШНАТА „съвместно споделяна телесна структура“ същата ли е като твоята?
— Искаш да кажеш Едуард? Ами да… телесната структура е същата.
ЕДУАРД и другата структура ЕДНАКВИ/подобни/същи?
— Ах, тя ли? Разбира се, също. Сега я няма — нещо не се чувстваше добре снощи. Само аз съм различен. Заради вас. Аз ви направих. Никой друг си няма такива, освен мен.
Дълбока космическа тишина.
Едуард паркира колата край един бронзов фонтан, излезе и се отправи към уличния телефон. Откъм океана се носеше влажна мъгла и покрива на катедралата „Свети Джеймс“ беше скрит под нея. Той пъхна кредитната си карта в телефона и набра номера на Генетрон. При първия сигнал се обади механичен глас.
— Моля ви, свържете ме с доктор Михаел Бернард.
— Кой го търси, моля?
— От телефонния сервиз. Изглежда се е повредил автоматичният му секретар.
След още няколко тревожни минути се чу мъжки глас.
— Кой, по дяволите, е това? Нямам никакъв автоматичен секретар.
— Казвам се Едуард Мълиган. Аз съм приятел на Върджил. Мисля, че имаме общи проблеми за обсъждане.
Настъпи продължителна тишина. Накрая:
— Работите в „Маунт Фрийдъм“ нали, докторе?
— Да.
— Днес не мога да изляза. Утре добре ли е?
Едуард си помисли за обратния път и за разтревожената не на шега Гейл.
— Да — съгласи се той.
— В девет часа ще ви чакам в Генетрон. Адресът е улица „Тори Пайнз“ 60895.
— Разбрано.
Едва когато влизаше в колата му щукна още една обезпокоителна мисъл.
Снощи Кандис не си беше дошла. Не се върна и тази сутрин.
Значи Върджил лъжеше и нея — поне това бе сигурно. Каква роля играеше тя?
И къде беше, дявол да го вземе?
12
Когато Гейл се върна Едуард спеше на кушетката. Тя седна до него, погали го лекичко и той отвори очи.
— Здравей — рече тя.
— Здравей и на теб. — Той премигна и се огледа. — Колко е часът?
— Току що си идвам. Навън е страхотен студ.
— Четири и трийсет. Заспал ли бях?
— Не съм била тук, казах ти. Как си?
— Все така изморен.
— Нещо не е наред, нали? Ще ми кажеш ли какво има, или ще продължаваш да се преструваш, че не е станало нищо?
— Не зная какво да ти кажа — отвърна Едуард.
— Добре де, ще направя чай. Искаш ли? — Той кимна и тя изчезна в кухнята.
Защо да не й кажа? — мислеше си Едуард. Че нашето старо приятелче се е превърнало в галактика.
Вместо това стана и разтреби масата в столовата.
Същата нощ Едуард седеше в леглото, подпрял възглавница на стената и разглеждаше Гейл, която спеше кратко. Опитваше се да постави поне някаква ограничителна линия между реалността и фантазията. Аз съм лекар, повтаряше си той. Това е техническа, научна професия. Би трябвало да съм имунизиран към неща като шока от бъдещето, например.
Върджил Юлам се превръща в галактика.
Как ли се чувства човек, завладян от няколко милиарда китайци? Той се засмя в тъмното и реши, че започва да се побърква. Това, което обитаваше Върджил, бе невъобразимо по-чуждо и неразбираемо от няколко милиарда китайци.