Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
След около половин миля постепенно заострящите се брегове бяха изместени от тухлени стени. В началото се извисяваха на около шест фута. Бихме могли да се справим с тях. Но после стигнаха двайсет фута. И още по-лошо — не се издигаха вертикално. Надвесваха се над водата. Нямаше да е лесно да доближим сала до тях. Щяхме да го поставим в много затруднено положение, ако се опитахме да го разглобим, докато бяхме още на него, за да вземем подплънките. А и имаше само по две подплънки на човек. Беше абсолютно невъзможно Окланд да успее да се покатери на една от стените. Бих могъл да поставя табелки Забрави го и Мисля, че не на тази мисъл. Реката пред нас изведнъж рязко се стесни. Водата изтичаше в дупка в стената широка десет и висока четири фута.
— Отиваме към дупката, нали? — запита тъжно Окланд.
— Ъхъ.
— Имаш ли представа какво има от другата страна?
— Не.
— Ясно. О-о — въздъхна той.
Умът ми бе поне на сто ярда от стената, но щом усети опасност, се помоли за временно примирие. — „По-късно ще се занимая с теб“ — прошепна ми той и ме погледна. — „Какво, по дяволите, ще правим сега?“ — Мисля, че тайничко се радваше на завръщането си в отбора, защото след миг ме осени идея.
— Ела и седни до мен. — Окланд се подчини безропотно. — Стигнем ли стената, ще се хванем с двете си ръце за нея. Течението е дяволски бързо. Ще бъде трудно. Но трябва да се задържим достатъчно, за да мога да видя какво става от другата страна. О’кей?
Окланд кимна и прибра очилата си в джоба. Затворих ципа на вътрешният джоб на якето си с непромокаемо покритие. Бях дошъл подготвен.
Последните трийсет ярда течението се ускори драматично. Десет ярда по-надолу ние вдигнахме глави и застинахме за няколко мига. Сигурно приличахме на двойка намръщени счетоводители, които водата поглъщаше. Дупката бе по-висока, отколкото изглеждаше в началото и трябваше да се повдигнем, за да стигнем стената. Ръцете ми се удариха в хлъзгавия камък. За миг си помислих, че няма да успея да се закрепя. Течението ни повлече за секунда. Видях нещо шумно и силно осветено. С големи усилия успяхме да задържим сала стабилен, но знаех, че няма да издържим дълго. Промуших глава.
Това, което видях, ме изненада до такава степен, че ми отне време да преценя какво точно бе. После ми трябваше още време, за да разбера за какво служи. Стеснението на реката продължаваше в бетонен водопровод пет ярда след стената и след десет ярда се изливаше в басейн. Водата помиташе всичко със себе си.
В центъра на басейна се виждаше нещо много странно. Тръба около шест фута се извисяваше право нагоре, докъдето виждаше окото. Четири прожектора бяха закрепени към тръбата. Сякаш тя цялата бе от дебело стъкло.
— Какво виждаш? — пое си дъх Окланд. Държеше се за отвора на дупката с цялата си сила, да е жив и здрав.
— Не знам. Но е много добре осветено.
Разбира се, скоро схванах. Сигурно си мислите, че съм бавен. Но, сигурен съм, не ви се е случвало едновременно да се държите за стена и да удържате сал. Или, ако сте го правили, е било по ваше собствено желание. И, обзалагам се, течението на водата не е било толкова бързо.
Реката не изтичаше от Квартала към тоалетната отвън. А и откъде би се възстановило количеството вода? Лайняната супа от Кралския би причинила истински проблеми на Властите. Вместо това те са издигнали тази тръба. Реката летеше по нея към тавана и падаше от другата страна в началото си. Това бе изключително техническо постижение по всички стандарти. Трябва някой да им е помогнал. Антигравитационните радости бяха работа за хора на изкуството. Технологията е страшно скъпа и пазена в тайна. Сигурно и Стабилните Власти си имаха връзки. Отложих за по-късно въпроса какво те могат да предложат в замяна на това.
В момента трябваше да мисля как да отвърнем на това изобретение. Ръцете ми се измориха. Участието на Окланд се стопи почти до нула. Нямахме голям избор. Не можехме да се върнем, а влезехме ли, нямаше къде другаде да отидем освен в басейна. Течението бе жестоко. Стъклената тръба всмукваше водата.
— Окланд? — изкрещях аз, а той уморено сведе глава под стената. Дадох му секунда да възприеме всичко. — Ще минем нагоре по онази тръба.
Идеята ужасно го изплаши, но нищо не можех да направя. Аз самият не бях обнадежден, ала не бяхме в положение да избираме.
— О, Боже. Аз… о, Боже! — изпъшка Окланд.
— Йеа. Знам какво искаш да кажеш. Ще трябва да минем под сала. Ако той стигне пръв, може да блокира тръбата. Всмукателната сила е толкова голяма, че после няма да можем да махнем масата оттам. Така. Пускаме сала и тръгваме по течението. Готов ли си?