Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
Посегнах неловко напред и го прегърнах. Усетих, че и той ме прегръща. Щеше да дойде време да платим за всичко и ние го знаехме. Прегърнахме се край стената, опряхме глави на раменете си, а очите ни намокриха палтата. Прегърнахме се като приятелите, които бяхме, в името на приятелите, които трябваше да останем, за прекараното време заедно и за изгубеното време. Облегнахме се на стената и се разсмяхме силно. Бяхме щастливи, че се виждаме още веднъж. Прегърнахме се за последен път. Когато отворих очи, него го нямаше.
След малко тръгнах бавно назад по пътеката между дърветата. Никога повече нямаше да дойда тук, затова се опитах да запомня добре последната си среща с Рейф. Все още нямаше нищо между дърветата, но усещането бе различно. Не чувствах вече празнота, а пространство. Пространствата могат да се запълват.
Бях отново в Страната на Звездите. Не потърсих тялото на Джи — знаех, че няма да го открия. Чудех се колко ли дълго ще върви така обезглавено, преди да открие жилищния блок, където живеех като дете. Мислех за това, което ще се случи по-късно. Върнах се пак на стария площад и останах там за момент, погълнат в спомени. За пръв път ми стана хубаво да си припомня за онези дни.
Осъзнах, че няма да се връщам в Страната на Звездите много често. С годините все по-рядко ще идвам. Един ден вероятно ще замина и никога повече няма да се върна. Почувствах се добре.
Тогава затворих очи и се събудих.
— Господи, Старк, добре ли си?
— Да — отговорих аз.
Краят
Разказаха ми какво се е случило.
АИЦ се появили най-накрая. Спенгъл ги довел, но котките изпълнили апартамента в случай, че възникне проблем. Но не — АИЦ нямали вече нищо против мен.
Г-н В наистина си мислел, че Окланд е отвлечен, първо от някой друг, после от мен. Онзи тип, който бе поставил бомбата, действал на своя глава — опитвал се да направи кариера в АИЦ. В момента е служител на жп гарата, 43 степен — хубаво наказание. Г-н В само се беше се опитал да защити Окланд — той не бе лошо момче, все пак.
Оказа се, че Дилигенц е растителен екстракт. Всъщност, никой вече не го използва.
Разказах на Снед за Джи, той кимна. Струва ми се, че бе разбрал още преди да се върна. Опитах се да кажа нещо, но той ме спря. Разбираше всичко.
Напуснахме Котка. Мъжете от АИЦ носеха тялото на Окланд. Погребаха го в Центъра, до сестра му. Снед се върна в Червения — в момента контролира целия Квартал и продължава да ми изпраща изрезки от печата с отвратителни подробности. Шелби си върна хелипортера обратно в Брандфийлд, а аз й го поправих през седмицата, когато всяка вечер ходехме „При Максим“. Все още плащам сметката.
А Зенда? Тя продължава да работи в Центъра, все още е жизнено, всеможещо момиче. Но получи разрешение от г-н В и живее при мен в Цветния. Вече има година оттогава. Всичко върви много добре. Мисля, че ще си остане така. Надявам се. Всеки заслужава щастлив край.
Дори и аз.