Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
Прекалено сложно начинание бе за бандити да влязат в Центъра, да намерят и хванат Окланд, да го измъкнат от Квартала. И всичко това, без да бъдат разкрити. Какво друго бе възможно? Окланд да е изчезнал сам.
Това бе добра идея, но аз нямах доказателства, нито причини да предполагам, че той би извършил това. Но така или иначе мислите ми не бяха от значение. Пак трябваше да го открия. Не отлагах тези мисли, защото съм мързелив. Има си време и място за истината. Трябва да знаете, че не съм толкова глупав, колкото изглеждам. Освен това не е необходимо да ви казвам всичко. Така че наблюдавайте.
Но трябва да призная, че бях изненадан. Казвам „изненадан“ — без малко да падна от сала.
— О — казах отново. Окланд ме гледаше с повдигнати вежди. Замислих се за миг.
Ще ми обясниш друг път, ако искаш. Всъщност, предполагам, че ще се наложи да го направиш. Търсят те доста могъщи хора, способни на всичко. Те очакват от мен да те върна при тях.
Окланд се опита да каже нещо, но аз вдигнах ръка.
— Засега това само ще обърка нещата. В момента имам достатъчно проблеми, за които да мисля. Полицаите в хотела търсеха мен, не теб. Но сега ще узнаят, че има двама нашественици в Квартала. А знаят и как се казваш. Каквото и да ми кажеш, то няма да промени нещата. Не се ли измъкнем от Стабилния в най-скоро време, пиши ни мъртви.
От разговорите си със Снед бях научил доста за това как се побеждава ДНК-смъртта. С употреба на наркотика Стрим. Стрим прилича малко на Допаз, популярния наркотик, но ефектът му е по-силен от този на Допаз и никак не е забавен. Шиба генетиката ти, променя системата на нервите в мозъка. Възприятията не само се изопачават и деформират, а напълно се отчуждават от човека, пренасят го в абсолютно различна вселена, която по всичко прилича на кошмар.
Дълги години наред жителите на Квартала Обърни Се, лунатици, силно привързани към забавления, използвали Стрим толкова често и в такива дози, че естественият подбор изолирал и изхвърлил от Квартала онези, които не употребявали наркотика. След време той вече не им действал. Животът на Снед се дължеше на редовните дози Стрим. Те бяха толкова големи, че биха убили на мига стотина нормални души. Трудно е да прекараш останалата част от живота си с дигитален часовник на челото, жигосан като престъпник, но все пак и това е живот. За Окланд и мен нямаше избор. Ако ни заловяха или щяхме да умрем на мига, или след година.
И двата случая не бяха приятни.
Окланд кимна. Това отново го постави над нивото на обикновените ми случаи. Той разбра ситуацията.
— Съжалявам, че ускорих нещата за теб. Но рано или късно те щяха да се появят.
— Знам — кимна той. — Мислите ми не бяха много ясни, когато пристигнах. Всъщност, ако въобще ги имаше.
— Как, по дяволите, влезе тук? — зададох му въпроса, който ме измъчваше. Видяхте през какво минах аз, а съм трениран точно за тези неща.
— Пренесоха ме — отговори той. — Един мой приятел напусна Центъра преди много години и се премести в Нацисткия Квартал. Виждаш ли, беше компютърен специалист. Доста е напреднал. Стабилните купиха важен компютър от Нацистите — с големи екрани и програма за атмосферен контрол. Това се случи преди много, много време. Може би единственият им внос. Разбира се, никой освен Властите не знае за това. Преди няколко дни им доставиха още един. Сигурен съм, ще са доволни и няма да забележат, че мощността му е по-малка от обещаната.
— И защо е така?
— Защото мястото за третите по важност единици на RAM не е запълнено. Не е много голямо, но бе достатъчно.
— Интересно — казах аз. — Дипломатически товар.
Той се засмя.
— Да. По изключение отделението се отваряше и отвътре. Можех да стоя там няколко дни и да изчакам подходящия момент. Случи се да оставят пратката на улицата за десет минути и аз изскочих. Просто си излязох и тръгнах. Никой не ми обърна внимание.
Поклатих глава. За такива връзки бих разменил дясната си ръка. Дори Зенда не може така да дърпа конците. Задържах мисълта си на нея. Зачудих се как ли вървят нещата в Най-способното градче. Ако Ройн бе предала съобщението ми, а тя сигурно е била така добра, тогава Зенда е разбрала, че съм в Стабилния и че съм в голяма беда. Чудех се дали се е притеснила за мен. Надявах се малко на това. Не исках да й причинявам неудобство или да я разсейвам от върховата й динамика. Но би ми било приятно да се разтревожи малко.
— Хубава идея. Направо гениална.
— Благодаря — отвърна гордо той. — Никога преди не съм правил нещо такова. Просто ми хрумна.
— А аз пристигнах в туристическа класа. Скачах на големи разстояния, пробягах и прелетях още по-големи и без малко да ме гръмнат. Но и това не можем да повторим вече. Полицаите ще са се подредили до тръбата като сардини.