Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
— И ти не знаеш друг път?
— Не — казах му с ведър тон. — Отсега нататък започваме да мислим изобретателно и оригинално.
Седем
— Вследствие на снощен инцидент полицията извършва проверка в Игра. Шестима полицаи, три дечица и едно зайче бяха убити в хотел Сила при бягството на Фел Окланд, престъпник, когото полицията издирва. Тя все още не може да пусне снимка на този отвратителен крадец, детеизкормвач, бракониер и осквернител на гробове. Описват го като мъж на шейсет години, среден на ръст, оредяла бяла коса и грозен нос. Издирва се и по-младият съучастник, когото полицията описва само като „ловък“. Ако видите някой, който да отговаря на тези описания, трябва незабавно да съобщите.
— Джералд, говорещият паток, получи сърдечен пристъп от претоварване и се намира в болница. Състоянието му е добро. Дали смята, че всички лекари са „патки“? Ще разберем това след паузата.
В четири часа сутринта, този черен мъртъв час, все още плувахме по реката върху импровизирания сал. Окланд подремна малко, облегнат на единия крак на масата. От време на време се стряскаше, но като цяло сънят му бе спокоен. Аз будувах и размишлявах как ще се измъкнем.
Проблемът бе, че не познавах достатъчно Стабилния. Никой не го познаваше. От разказа на Окланд ставаше ясно, че някъде има път за навън. Но беше дяволски сигурно, че ще бъде охраняван отвсякъде, ако въобще го открием къде е. Също беше сигурно, че веднага щом съмне, всеки Стабилен с поне грам социално чувство в сърцето (а това означаваше всички) ще се увери, че трябва да бъдем заловени на всяка цена. Те не притежаваха снимките ни, но студентката би могла да им даде пълно описание на Окланд и рано или късно щяхме да се предадем. Не трябваше да се показваме на публични места. Реката и „полята“ от двете страни бяха единствената ни надежда.
Бях изморен. Не ми се мислеше повече. Спомнете си, беше минала цяла вечност, откакто бях спал за последен път. Пътувах до Кралския, прекосих го, преживях най-ужасното нещо в живота си — нахлуването в Стабилния, обходих свърталището на пропадналите типове, катерих се нагоре-надолу по стени, сътворих заместител на сал и т.н. и т.н. Умът ми крещеше „Достатъчно, искам почивка!“. Но и дума не можеше да става за това. Трябваше да стоя буден, да внимавам лодката да не се отклони към брега. Мозъкът ми сърдито оттегли услугите си и ме изостави с две блуждаещи очи.
Запалих цигара и погледнах нагоре. Окланд се бе събудил и гледаше празно в мен.
— О — каза той — значи не е било сън. Колко неприятно!
Той се опита да протегне краката си. Но нямаше начин — щеше да ме удари в лицето, и се отказа. Потрепери от студа. Загърна се с якето си. Зарея поглед над водата.
— Така. Има ли някаква вероятност да не умрем до края на деня? — запита той.
— Голяма вероятност няма. Накрая реката ще свърши. Можем да слезем на брега и да се скрием между дърветата. Аз лично не настоявам за това. Няма къде да отидем. Рано или късно и там ще претърсят. Смятам, че най-добре е да останем в лодката, докато стигнем стената и после да видим какво ще се случи.
Не добавих, че случката може да включи и куршуми. Той бе умен мъж. Сигурен бях, че и сам ще се сети. Нещо трябваше да се случи с реката при стената. Нямах представа какво, но предпочитах да се надявам, че ще ни е от полза. Това бе единственият ни шанс.
— Смяташ ли, че знаят къде сме?
— Не. Помислѝ. Те са открили заключена и празна стая. Разбрали са, че някой е спал в леглото. Това е всичко, което знаят. Би могъл да си офейкал часове преди да пристигнат. Те не знаят, че бягаме от тях. А без да знаят това, не биха помислили за реката. Защо да се мокриш, когато можеш да вървиш по улиците? Най-вероятно е само да предположат, че сме някъде в Стабилния и се крием. Не знаят със сигурност, че сме заедно. Описанието, което имат за теб, няма да ги наведе на мисълта, че си печен във военните тактики и можеш да направиш сал от маса. Засега сме на най-сигурното място.
Окланд кимна, леко успокоен. Добре, че поне единият от нас беше.
Първоначално при стената нещата не потръгнаха добре. Тя ни връхлетя, преди да разбера какво става. Сигурно се бях надявал, че ще успеем да се прехвърлим на кораб преди да я доближим. Но за съжаление не стана така.
В пет започна да се зазорява. Минахме последния завой и полетяхме към стената на Квартала. През последния час бяхме забелязали, че реката се разширява все повече. Едва ли бе възможно да се преборим с усилващото се течение и да доближим брега.