Само напред
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само напред». Краткое содержание книги:
Тук световете на реалността, бъдещето и сънищата съществуват паралелно. А главният герой Старк е един от малцината, способни да преминават техните граници. Той трябва да открие отвлечения висш служител Фел Окланд сред непознатите и странни общества на града, въоръжен единствено със своя ум и забележителното си чувство за хумор. Това е началото на едно зашеметяващо преследване, изпълнено с объркващи ходове и напрежение.
На романа „Само напред“ могат да се дадат много определения — фантастика, фентъзи, хорър, черна комедия… Важното е, че той заслужава вниманието на всеки, който обича фантастиката.
— О, Боже!
Приех това за „да“ и го пуснах. Салът за миг отскочи от канала към басейна и след секунди хвърчеше към ада. Почти веднага два от варелите се отскубнаха. Подплънките не можаха да преодолеят течението. Салът се олюля и се преобърна, като ни изхвърли във водовъртежа. Хванах палтото на Окланд и го дръпнах с всички сили към мен. Въртяхме се с бясна скорост, а масата и два от варелите ни следваха отблизо. Окланд бе дълбоко потресен от преживяването. Пратих му безумна усмивка в опит да му повдигна духа. Аз винаги се грижа за клиентите си.
— В последния възможен момент — изкрещях аз, опитвайки се да водя разговор в тази шумотевица, — си вземи дълбоко въздух, колкото можеш. Напълни дробовете си. После издишай и пак си поеми въздух. Може да се наложи да издържиш известно време, без да дишаш.
Не добавих, че може да се окаже последния му дъх. След още няколко секунди се ударихме в долната страна на тръбата. Водата ни повдигна и ни изхвърли към небето.
Невероятна скорост, оглушителен звук. Чувствах се разбит и безпомощен. Това бе всичко, което чувствах първите няколко минути. Забелязах, че все още държа якето на Окланд и го хванах по-добре. Ако по някаква случайност успеех да се измъкна оттук, исках го с мен.
Предполагам, че се издигахме не повече от четиридесет секунди, но ми се стори дяволски дълго, Сякаш времето спря. Чувах само грохота на водата, заслепен от блясъка на стъклената тръба, която отразяваше светлината от прожекторите. Въпреки че ударът ме бе изтощил, все още ми оставаше малко въздух. Нямах представа колко още ще продължи това. Ала ако след като достигнем тавана, трябваше да се смъкваме по тръба от другата страна, свършено бе с нас. Не виждах как ще ми стигне въздухът толкова дълго, а съм млад и як. Ще държа яке на мъртвец още преди да преминем и половината от пътя през Стабилния.
Опитах, но не можах да разбера устройството на цялата система. За да се поддържа цикъла на реката, бе нужно еднакви количества вода да минават през тавана от една страна и през земята от друга. Ако тръбата бе с размера на реката, скоростта на водата нямаше да се промени. Ако бе по-тясна, скоростта щеше да бъде невероятна. Нали? Колко ли тясна трябваше да бъде тръбата, за да се движи водата достатъчно бързо? Нямах химикал, лист хартия, калкулатор и бутилка алкохол и се отказах от изчисленията. Почти веднага след това се случи следното:
Стъклената тръба свърши. Стълбът от вода изскачаше няколко фута по-нагоре и се разпръскваше на всички страни. Чух Окланд да си поема дъх, когато паднахме и се ударихме във водата. Тя напираше зад нас и ни носеше. След малко силата на течението намаля. Все още не виждахме нищо, но инстинктивно драпахме да се отдалечим към по-спокойни води. След пет ярда приближихме парче суша. Добрах се до него и се строполих.
Окланд пристигна след миг, останал без дъх. Спогледахме се. Действащият приличаше на мокър плъх. Без съмнение, аз също изглеждах толкова елегантно. След миг се засмяхме, отначало тихо, после се запревивахме от смях, сочейки се един друг. Всеки път, когато единият се поуспокоеше, другият изгубваше контрол и първият отново се заразяваше. Така се кискахме дълго време — беше истерично, но ни се отрази добре.
Изморихме се и млъкнахме. Извадих цигара от вътрешния си джоб. Окланд си сложи очилата. Въоръжихме се с помагалата си за мислене и огледахме внимателно мястото.
Намирахме се в ниска тъмна стая с размерите на целия Стабилен Квартал. Таванът бе висок около десет фута. Малки крушки на пода разпръскваха слаба светлина на периоди, но ни бе достатъчна, за да разберем как работи съоръжението.
Вляво пред нас водната колона свършваше. Водата се изпомпваше на равни интервали. След миг един по един варелите изскочиха като коркови тапи и издрънчаха на пода при падането. Масата пристигна на парчета и това беше хубаво. Би могла да запуши тръбата, а това рано или късно щеше да обезпокои служителите, които се грижеха за инсталацията. Водата падаше в широкия канал, в който се бяхме ожулили.
Каналът се състоеше от две части. Едната минаваше встрани и зад нас, а другата беше надалеч. И двете леко криволичеха и така спомагаха за движението на водата. Отводни тръбички по протежението на канала изхвърляха на пода премерени количества вода. Стаята се разширяваше напред и надясно. Ниски насипи, дълги около шест фута, я разделяха на канали. Върху един от насипите се бяхме установили. Едва се забелязваше как подът леко се наклонява от мястото, където бяхме ние, към другата част на Стабилния.
Ето това не можах да разбера по отношение на колоната с вода. Вместо да изпомпват водата назад през тясна тръба или да запазят размерите на коритото на реката, те бяха направили обратното. Водата се разпръскваше по дължината на Квартала, разпределена в канали. Там, на дълбочина не повече от инч, тя преминаваше от другата страна, където вероятно се сливаше в едно при началото на Стабилната река.