Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Магдалена скочи от столчето, отиде до масата и взе чантата си. Елена и Виктор я гледаха с недоумение. Тя извади шарената папка и втренчено загледа Виктор.
— А ти? Ти виждал ли си това?
— Магдалена, спри се за малко, моля те! — Александър бе дошъл след нея, обгърна с ръка раменете й и с леко побутване я насочи пак към бара. Помогна й да се качи на високото столче. Ръцете й бяха заети с чантата, папката и календарчето. Беше толкова ядосана, че машинално го пъхна обратно в папката, която заедно с чантата остави на бар-плота. Очите й святкаха. Александър я хвана за двете ръце и впи поглед в нейния.
— Моля те, Магдалена, осъзнай се! Наистина не искам нещо да ти се случи. Остави всички тези въпроси на хората, на които това им е работата. Ако се сетиш за нещо, обръщай се към тях, но не се залавяй с тази опасна игра. Моля те!
Както се беше разпалила да отстоява свободата на избора си, така изведнъж тя се почувства изчерпана и някак безсилна. Прииска й се да има някой, в чиято прегръдка да се скрие от този толкова объркан свят. Някой, който да изпълни съкровеното й желание, някой да махне с вълшебна пръчица и да върне здравето на Мария…
— И не се безпокой толкова за сестра си! — Александър като че ли бе прочел мислите й, говореше тихо, с нежен и топъл глас. — Че иначе тя ще се оправи, а ти ще се разболееш. Имай вяра в лекарите, там са едни от най-добрите!
Магдалена се смути от погледа му и същевременно се ядоса на себе си. Отдавна бе усвоила умението да отхвърля или приема мъжките претенции към себе си. Какво й ставаше сега? В този момент видя баща си. Беше влязъл и я търсеше с напрегнат поглед. Магдалена бързо се сбогува с Александър, грабна папката и чантата от бар-плота и скочи от високото столче. Прегърна Елена, като й каза, че пак ще се видят, защото имат още да си говорят, махна с ръка на Виктор и отиде при баща си. Беше време да ходят в болницата.
Тя е жива! Неговата богиня е тук, жива и невредима! Топла и отзивчива! В душата му бушуваше буря. Днес бе разбрал, че тази, която лежи в болницата, е сестра й. Тази, която бе посмяла да напише онзи пасквил, не бе неговата единствена и неповторима избраница. И по-рано бе убеден, че само външно са неотличими, че със сърцето си долавя разликата между двете. Сега вече си даде обяснение защо бе изгубил контрол над себе си. Интуитивно бе открил подмяната! Никога не би постъпил така със своята богиня! Сърцето му бе разкрило фалша в изпълнението на тази самозванка. Кръвта му бе кипнала и го бе тласнала към действия, които онази измамница бе провокирала с държанието си. Как бе посмяла да си присвои нейното име! Да влезе в нейния образ! Няма прошка за лъжата й! Тя трябва да си понесе наказанието. Трябва да си плати за своята пресметлива студенина! Трябва да изчезне завинаги! Това бе единственото решение на задачата… Не може една малка измамница с името на майка му да се представя за неговата богиня!…
Когато загубиш нещо, най-добре го оценяваш. Тази изтъркана истина му се откри в цялата си достоверност. През изминалите безкрайни часове той виждаше пред себе си само една бездънна черна яма. Животът без нея бе лишен от смисъл. Но съдбата отново бе щедра към него. Подаряваше му втори шанс. Тя бе жива! Тя бе жива и той трябваше да направи всичко възможно, за да я спечели. Да завоюва благосклонността й. Не случайно бе кръстен от майка си с име на победител. Това бе нейната заръка да върви през живота без загубена битка. И той ще бъде достоен за името си. Той ще се бие за своята богиня с онези, които я оскверняват с допира си. Днес, без тя да го забележи, я проследи и на два пъти я видя да бъде любезна с мъже, които по-рано не смяташе за свои съперници. Днес, преживял вече мнимата загуба и оценил подарената му възможност, бе открил и жестокото лице на ревността. Той желаеше да ги унищожи, тези уверени в себе си типове, да ги смачка като досадни насекоми, осмелили се да пълзят с похотливите си пипала-погледи по лицето на неговата избраница…
Днес видя и още нещо, което го обезпокои. Тя бе открила неговото календарче. Още същата вечер след нападението бе забелязал своята непредпазливост. Как можа да го забрави в реферата! Наистина тогава не беше на себе си… Добре поне, че полицията не обърна достатъчно внимание на папката. Но ето че не някой друг, а неговата избраница бе тръгнала да дири притежателя на календарчето! Дали се досещаше какво е отбелязано на него? Едва ли! Тя няма как да свърже оградените дати с истинското им значение. Но защо не бе приела, че е на сестра й?
Пред него отново стоеше задача, а той винаги умееше да открива решението.