Джек от сенките [bg]

— Доктор Сенкин — кимна той и разкопча сакото си.

— Доктор Квилиан.

Мъжът окачи сакото на закачалката зад вратата, извади шарена кърпа и се зае да бърше очилата си.

— Как сте?

— Благодаря добре. а вие?

— Чудесно.

Доктор Квилиан затвори вратата, а Джек се върна при принтера.

— С какво се занимавате?

— Разпечатвам някои неща за статията, за която ви говорих преди няколко седмици — ако си спомняте.

— Ясно. Съвсем скоро научих за вашите занимания тук — той махна към машината. — Всеки път, когато някой се откаже, вие бързате да заемете компютърно време.

— Така е. Държа връзка с всички от списъка.

— Напоследък доста хора са отпаднали от него.

— Трябва да е заради грипната епидемия.

— Ясно.

Джек извади пакета с цигари. Тъкмо се готвеше да запали, когато машината спря да трака. Той откъсна последните страници и ги постави върху другите на масата.

Доктор Квилиан го последва.

— Може ли да погледна какво имате тук? — попита той.

— Разбира се.

— Нищо не разбирам — каза Квилиан след като прегледа няколко страници.

— В противен случай щях да съм доста изненадан. Първо трябва да бъдат преведени.

— Джон — рече другият, — трябва да призная, че много ме озадачавате напоследък.

— Ако ви трябва компютърът, вече свърших — отвърна Джек и се зае да прибира листата.

— Доста мислих по вашия случай. От колко време работите при нас?

— От около пет години.

Зад прозореца отново се разнесе някакъв странен шум. И двамата завъртяха глави.

— Какво беше това?

— Нямам представа.

— Та мислех си — продължи доктор Квилиан, — че винаги успявате да намерите време за онова, което ви интересува.

— Така е. Признавам.

— Дойдохте в отдела с чудесни препоръки и действително се оказахте изявен специалист по културата на Тъмната страна.

— Благодаря ви.

— Не го казвах като комплимент.

— О, така ли? — Джек се засмя, но не откъсваше поглед от последната страница на разпечатката. — А като какво?

— Джон, имам странното усещане, че не сте този, за когото се представяте.

— В какъв смисъл?

— В графата „място на раждане“ на вашата молба за постъпване на работа тук е отбелязан град Нови Лайдън. Но както се оказа подобно лице не се е раждало там.

— Виж ти? И кой хвърли светлина върху този въпрос?

— Доктор Уедъртон наскоро се отбил там.

— Аха. Това ли е всичко?

— Ако се изключи широко известният факт, че нерядко са ви срещали в компанията на съмнителни лица, съществуват известни съмнения относно валидността на вашата научна степен.

— Отново Уедъртон?

— Източникът няма значение. По-важни са изводите. Пак повтарям — имам съмнения, че не сте този, за когото се представяте.

— И защо избрахте този момент и тази вечер за да споделите съмненията си?

— Семестърът свърши, научих, че се каните да ни напускате. А и днес е последният ви час при компютъра. Исках да разбера какво смятате да вземете със себе си и — евентуално — къде ще го отнесете.