Джек от сенките [bg]

— Помъчих се да ги изтрия с влажен парцал. Това, което се показа отдолу наистина приличаше на засъхнала кръв.

Той вдигна рамене.

— Когато ти казах, че тези книги са били откраднати от шкафа в стаята за ценни издания и ръкописи ти ми предложи да ги намериш и аз се съгласих — продължи тя. — Приех също да запазя анонимността на човека, който го е направил. Никакви въпроси. И през ум не ми е минавало, че това ще бъде свързано с кръвопролития. Всъщност, не само петната ме накараха да се замисля за онова, което може да се е случило. Покрай този случай осъзнах колко малко всъщност зная за теб. Едва тогава обърнах внимание на очите ти и безшумния начин, по който се придвижваш. Някои говорят, че си имал доста познанства сред престъпните среди и това е обяснимо — написал си не една статия по криминология и преподаваш кратък лекционен курс за престъпността. Затова в началото не обръщах внимание на подобни приказки. Одеве те видях да се прокрадваш из стаята ми с нож в ръка — очевидно готов да го използваш срещу някой неканен гост. Нито една книга не може да се сравни с човешкия живот. Отказвам се от уговорката ни. Кажи ми какво си направил за да се сдобиеш с книгите!

— Не — отсече той.

— Трябва да зная.

— Ти си подредила тази малка сценка в стаята само за да ме изпиташ, нали?

Тя се изчерви.

А сега, предполагам, ще се опита да ме шантажира за да склоня да се оженя за нея, помисли си той. Стига да смята, че ме е хванала на тясно.

— Добре де — въздъхна той и се обърна към прозореца. — Открих човека, който бе откраднал книгите и разговарях с него. По време на краткия спор, който възникна, носът му пострада и той бе така невъзпитан да пусне няколко капки кръв върху книгите. Не можах да ги изчистя.

— О! — възкликна тихичко тя и той погледна внимателно лицето й.

— Това е всичко — приключи Джек.

След това пристъпи към нея и я целуна. Тя се отпусна в прегръдката му. Джек започна да масажира нежно раменете й гърба й и постепенно спусна ръце надолу. Когато стигна бедрата и тя започна да си разкопчава блузата реши, че планът за отвличане на вниманието е успял напълно.

— Прости ми — въздъхна тя.

— Няма нищо — кимна той и й помогна с копчетата. — Няма нищо.

По-късно, докато разглеждаше разпилените й по възглавницата коси и анализираше действията си от последния час той отново долови нарастващото присъствие, този път толкова близко, сякаш го наблюдаваха. Огледа стаята, но не забеляза нищо.

Заслушан в шума от улицата, той реши, че е време да се връща към главното си занимание. Най-много след още една цигара.

В този момент от небето се разнесе нов свръхзвуков грохот, който разтърси сградата и прозорците задрънчаха.

Небето постепенно се изпълваше с облаци, които скриваха слънцето, но почти не намаляваха светлината. Докато паркираше колата, Джек си даде сметка, че е подранил. Преди да излезе вдигна тежкия куфар от задната седалка. В багажника бе поставил три големи пътнически чанти.

Докато вървеше към далечния край на общежитията кой знае защо си спомни за Морнингстар. Без съмнение и в този момент оглеждаше света от върха на своята планина, слушаше песента на птиците и падащите камъни, шепота на вятъра, ромона на дъжда и грохота на светкавиците. Дали бе в състояние да следи всяко негово движение? Сигурно. Жалко, че не беше близо до него, за да се посъветва. Не, по-скоро щеше да го попита направо знае ли как ще завърши онова, което бе намислил.