![Джек от сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Джек от сенките [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Джек от сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Питаше се, дали със замъглено си от болка съзнание боршинът не беше сбъркал Квилиан с него — или своевременно бе забелязал измъкването му. Всичко зависеше от степента на уврежданията, които Джек бе предизвикал. За съжаление, нямаше никаква представа за възстановителните способности на зловещото създание. Не беше изключено и в този момент да го следва някъде отдалеч. Интересно, дали Повелителя на Прилепите го бе изпратил, или боршинът бе тръгнал сам, подтикван от заложената в него омраза? Всички тези нерадостни мисли го накараха да потрепери зиморничаво и да натисне педала.
Върна ли се веднъж, това едва ли ще има значение.
Само дето не беше напълно сигурен.
В следващото градче, което прекоси, взе друга кола. Беше съвсем близо до Здрача.
От няколко часа седеше с кръстосани крака на върха на един невисок хълм и четеше. Дрехите му бяха покрити с прах, под мишниците му се бяха образували огромни тъмни кръгове, ноктите му бяха почернели от мърсотия, а клепачите му непрестанно се спускаха уморено. Той въздъхна и си отбеляза нещо в разтворения на коленете му бележник. Над далечните планини на запад проблясваха бледи звезди.
Беше изоставил последната кола преди няколко левги на изток от хълма и бе продължил пеша. Малко по-нататък пресече онази невидима граница, където съперничещите си Сили бяха сключили примирие и продължи напред, стиснал куфара в ръка. Избра върха на хълма, защото винаги се чувстваше по-спокоен на високо. През цялото пътуване бе подремнал само веднъж, съвсем за кратко, но въпреки огромното си изтощение не посмя да заспи, преди да напусне царството на хората. Едва тук, на хълма си позволи да се отпусне.
Той продължи да прелиства намръщено страниците, натъкна се на поредния интересен факт и го нанесе при останалите бележки.
Изглежда бе на път да потвърди първоначалните си предположения. Само да се получи…
Хладен ветрец се издигна нагоре по склона на хълма, носейки със себе си ухания, които почти бе забравил в градовете на хората. Далеч назад бе останала градската глъчка, шумът и развълнуваните въпроси на лекционните зали, ярката постоянна светлина, скучните срещи, монотонния брътвеж на машините. Само листовете в ръцете му напомняха за онзи живот. Той вдъхна от мириса на вечерта, а бележките, които бе подредил встрани неочаквано подскочиха към очите му и ускориха мислите му като поема, в чието съдържание внезапно е вникнал.
Точно така!
Очите му обгърнаха небосвода и откриха ярката, немигаща звезда, която го пресичаше.
Той скочи развълнувано, забравил за умората. Пресегна се и изрисува един символ в праха. После посочи с пръст спътника и прочете думите, които бе изписал в бележника.
В първия миг не се случи нищо.
После спътникът застана неподвижно.
Джек продължи да го сочи с пръст, без да промълви нито дума. Спътникът започна да расте и да блести все по-ярко.
Накрая пламна като падаща звезда и изчезна.
— Една ново предзнаменование — обяви той и се усмихна.
9
Веднага щом прокетото създание проникна във Високия Зандан то започна да лети от стая в стая, търсейки своя господар. Когато го откри, да хвърля сяра във вана с живак, то привлече вниманието му и увисна от услужливо протегнатия му пръст. След това му предаде, по свой начин, новината, която носеше.
Когато приключи, неговият господар извърши един любопитен ритуал, включващ парченце сирене, свещ и перо и накрая му позволи да напусне помещението.
А той самият се покатери на най-високата кула и доста дълго разглежда хоризонта на изток. После завъртя поглед към единствения проход, водещ към неговото царство — северозападният.
Да, там също! Но това беше невъзможно.
Освен ако, разбира се, това не е някаква грандиозна илюзия…
Той се спусна пъргаво по тясната, извита стълба, отвори една тайна врата и се провря навън. Вдигна глава, огледа внимателно черния небосвод, по чийто краища блещукаха звезди и подуши вятъра. Сетне извърна поглед към скалистия масив, върху който се издигаше неговия замък, мястото, където бе съсредоточена от край време цялата му вълшебна сила, фокусът, с чиято помощ извличаше могъщество от самите недра на земята, от ветровете и бурите в небето, за да я подчини единствено на своята воля. А щом силата му се криеше тук, следователно това място трябваше да е негов дом и крепост. Така и беше. Малцината, дръзнали да му причинят зло, бяха загинали в ужасни мъчения, научили горчивия урок, или бяха отлетели към Вечномрак върху кожени криле, където щяха да пребивават докато си възвърнат благоволението му. За последните се грижеше повече и нерядко — след изтичане на определеното от него наказание — ги вземаше при себе си на служба. Що се отнася до останалите Сили, затворени в своите сфери на влияние, те почти не му досаждаха, след като се приключи с уточняването на границите.