Джек от сенките [bg]

— Ако не е така, какво пази живота на онази страна на света?

— Някой зададе този въпрос и професорът отвърна, че проблемът бил за физиците, а не за социолозите. По негово лично мнение ставало дума за някакъв особен газов слой във високите части на атмосферата, наподобяващ нашите силови завеси.

Той се изсмя презрително.

— Ще ми се поне веднъж да го закарам там. И приятелчето му Квилиан също.

— Зная, че си посещавал Тъмната страна — кимна тя. — Понякога дори си мисля, че връзката ти с нея е далеч по-силна, отколкото си склонен на признаеш.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако можеше да се видиш сега, щеше да знаеш. Доста време ми отне, докато открия причината, но когато забелязах кое те прави толкова странен в места като това, казах си, че било повече от очевидно. Очите ти. Никога не съм виждала толкова чувствителни към светлината очи. В момента, когато влезеш в някое затъмнено място зениците ти стават огромни. Около тях остава съвсем тесен пръстен от бялото. Забелязах също, че очилата, които понякога носиш, са по-тъмни, отколкото са обикновените.

— Това е защото ми има нещо на очите. Изглежда се дразнят от светлината.

— Ами това казвам и аз.

Той й върна усмивката. Сетне изгаси цигарата и сякаш това бе уговорен сигнал, защото в същия миг от високоговорителя на стената се разнесе тиха, нежна мелодия. Джек си поръча още една бира.

— Предполагам, че Уедъртон е гръмнал няколко пъти и по възкресяването на мъртвите тела, нали?

— Аха.

Ами ако умра тук? — зачуди се той. Какво ще стане с мен? Ще ми бъде ли отказан достъп до Гливе и повторно завръщане?

— Какво те безпокои? — попита го тя.

— Защо мислиш, че нещо ме безпокои?

— Ноздрите ти затрепкаха. Освен това стискаш челюсти.

— Твърде много се вглеждаш в лицето ми. Ама и музиката тук и отвратителна.

— Обичам да те гледам — каза тя. — Хайде да свършваме и да отидем у нас. Ще ти изсвиря нещо друго. Искам да ти покажа едно нещо и да те питам за него.

— Какво е то?

— Предпочитам да изчакам.

— Хубаво.

Допиха си бирите и той плати. Веднага щом излязоха навън Джек почувства, че настроението му отново се разваля.

Изкачиха се по стълбите до третия етаж и влязоха в нейния апартамент. Още на прага тя замръзна и издаде нисък, гърлест звук.

Той я побутна лекичко, заобиколи я и влезе вътре. Спря в средата на стаята.

— Какво има? — попита я като се оглеждаше бдително.

— Сигурна съм, че не оставих стаята така. Тези хартии, разпилени по пода… а и креслото никога не стои там. И чекмеджето е отворено. Гардероба също…

Той се наведе над бюрото и разгледа внимателно ключалките за драскотини, но не откри нищо. След това пресече стаята и в мига, когато влезе в банята тя чу звук, който наподобяваше щракване на автоматичен нож.

След малко се показа, хлътна в другата стая, провери и нея и надникна в клозета. Когато се върна я попита: