Джек от сенките [bg]

— Дори и да е така — какво? — попита Джек и погледна с крайчеца на окото към прозореца, където бе зърнал някакво движение. — Нима ще наредите да ме арестуват? — продължи той като се изправи и пристъпи нехайно вляво, надявайки се Квилиан да го проследи с поглед.

— Тъкмо това възнамерявах да сторя.

Едва сега Квилиан погледна към прозореца и онова, което видя притиснато към стъклото, го накара да изругае уплашено.

— Надявам се, че поне сте въоръжен?

— Нямаше как иначе — отвърна другият, извади малък пистолет от джоба си и го насочи.

Бих могъл да го замеря с куфара и да взема първия рунд с известен риск. Може и да се окаже излишно, ако спечеля малко време и се приближа до светлината.

— Чудно, че дойдохте сам, след като сте имали подобна идея. Дори и да разполагате с необходимата власт за да извършваше арести в пределите на академичното градче…

— Не съм казвал, че съм сам.

— Позволете ми да се усъмня в думите ви — продължи Джек и отново пристъпи към трепкащата светлина. — Аз пък твърдя, че сте сам. Познавам ви достатъчно за да зная, че предпочитате да решавате подобни проблеми без чужда помощ. Може би просто искате да ме премахнете — без излишни свидетели. Или пък се надявате да спечелите нещо от признанията ми. Не, по-скоро първото, защото изглежда никак не ме обичате. Макар да не ми е известна причината.

— Боя се, че надценявате способностите си да пробуждате неприязън в околните, както и моите наклонности към насилствени методи. Не, вече уведомих управата и полицията е на път към тази стая. Намерението ми беше само да ви задържа до тяхното пристигане.

— Изглежда сте чакали последния възможен момент.

Квилиан махна със свободната си ръка към куфара.

— Имам подозрението, че проектът, на който отделихте толкова много време през последните няколко седмици, ще се окаже твърде далеч от социалните науки.

— Вие сте твърде мнителен човек. Сигурно знаете, че законът забранява да се арестуват хора, срещу които не съществуват доказателства.

— Да и затова изчаквах. Обзалагам се, че необходимите ни доказателства ще открием тъкмо във вашия куфар. Забелязал съм, че когато става дума за обществената безопасност, законът позволява известни своеволия.

— Виж, тук май сте прав — отвърна Джек и се завъртя така, че светлината го удари право в лицето. — Аз съм Джек от Сенките! — извика неочаквано той. — Господарят на Сенчестата Обител, крадецът, който се движи безшумно под покривалото на сенките! Аз бях обезглавен в Иглес и възкръснах отново в Торните Ями на Гливе. Аз съм онзи, който посмя да наруши Пакта и да фалшифицира едно от имената в Книгата на Древните. Аз бях затворникът в диаманта. Аз надхитрих господаря на Високия Зандан и ще се върна, за да му отмъстя. Аз съм най-страшният противник за всички мои врагове. Сега, когато ти разкрих името си, ще посмееш ли да ме заловиш, жалка отрепко?

Квилиан го гледаше изумен, зяпнал от изненада. В този момент прозорецът изтрещя, свещта угасна и в стаята нахлу боршинът.