Джек от сенките [bg]

Не след дълго пътят бе преграден от полицейски кордон и знаци, отбиващи движението от магистралата. Малко по-нататък, зад завесата на дъжда се мярна сцена от заключителния етап на пътна катастрофа — три смачкани коли, линейка с мигащи лампи и зейнали врати и носилки, на които тъкмо товареха пострадалите.

Джек завъртя копчето на радиото, но улавяше само пращене. Запали цигара и смъкна лекичко прозореца. Завъртени от вятъра, няколко капки проникнаха вътре и го удариха по лицето. Въздухът беше студен, димът от цигарата излиташе бясно навън. Той всмукна няколко пъти и се помъчи да се успокои — последните няколко часа бе живял под постоянно напрежение.

Изминаха немалко часове преди бурята да утихне, а дъждът да се превърне в кротък ръмеж. Дори небето започна лекичко да просветлява. Колата се носеше по мокрия път през поле. Мислите му постепенно го върнаха назад, към годините, които бе преживял на Дневната страна. Какво всъщност постигнах? — запита се Джек, но така и не успя да намери отговор.

Поне няколко години му бяха необходими докато привикна с обстановката, откри поле за действие, снабди се с нужните документи и дори натрупа преподавателски опит. След това на дневен ред дойде въпросът с намирането на подходяща работа в университета, който разполагаше с машинни средства за обработка на огромни пакети информация. Джек посвети цялото си свободно време за да се научи да борави с компютрите и едва след това пристъпи към изпълнение на отдавна замисления план. Най-много усилия му отне изработването на алгоритъм за обработка на информацията. Имаше и немалко провали, които забавяха съществено работата.

Но този път, този път бе толкова близо до успеха, че почти бе в състояние да го подуши. Този път знаеше, че е само на една протегната ръка от отговорите, които търсеше.

А ето, че сега трябваше да бяга, с куфар пълен с материали, чието съдържание така и не бе успял да прегледа. Напълно възможно бе да се е провалил отново и да се завръща сред враговете си без оръжието, което бе търсил. Ако е така, значи само бе отложил с няколко месеца присъдата, която тегнеше над главата му. Но не можеше да остане — защото тук също си бе създал врагове. Хрумна му, че може би трябва да извлече поука от всичко това, някакво прозрение, което можеше да му разкрие повече за него самия, отколкото за враговете му. И да имаше такова, засега му избягваше.

Ако беше останал още съвсем малко… Само колкото да прегледа получените резултати и да ги подложи на още един анализ. Не, часовникът бе отброил последните минути от престоя му на Дневната страна. Дори и да се връщаше с меч в ръка, острието му почти сигурно щеше да е притъпено. Имаше и някои други неща, въпроси от личен характер, които би желал да разреши по съвсем друг начин. Клер, например…