![Джек от сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Джек от сенките [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Джек от сенките [bg]». Краткое содержание книги:
След като напусна общежитията, той пое надолу по главната улица, изброи осем пресечки и сви в деветата, на която бе разположен и Бункера. Наоколо се издигаха многоетажни сгради с тесни прозорци, като цепки в машините за кредитни карти, а движението бе толкова оживено, че задименият от изгорели газове въздух оставяше неприятен горчив вкус в устата. По тротоара се въргаляха празни метални кутии от бира и смачкани стари вестници. Пространството между сградите бе натъпкано с боклуци. Въздухът внезапно бе разцепен от тътена на един пътнически самолет, който се спускаше към летището. Но най-непоносимо бе слънцето, застинало за вечни времена в небето, то сякаш го приковаваше към нагорещения паваж с безмилостните си лъчи. Няколко хлапета играеха край водната помпа на следващия ъгъл, но когато ги наближи спряха и го изгледаха с подозрение. Той захвърли цигарата си в ручейчето, което се стичаше край бордюра и я проследи с поглед, докато се изгуби в канала. Поне тук, в близост до постоянно течащата помпа, въздухът бе малко по-прохладен.
Толкова много светлина и никаква сянка, помисли си той. Странно, как никой не го забелязва. Къде ли точно съм изгубил моята?
Известна промяна настъпваше на местата, където светлината бе мъжделива. Тогава му се струваше, че светът е изгубил, или възвърнал някое свое качество. Някаква неотменна част от природата на реалността, от подлежащото чувство за обща взаимозависимост и взаимосвързаност, която се губеше под яркия блясък на деня. В опразненото място изникваше някаква неясна тревога. Сякаш сенките се опитваха да го заговорят, или да го извикат от света на небитието, където бяха прогонени. Именно благодарение на тях когато влезе в бара знаеше, че онзи, който го търси, вече е съвсем близо.
Горещината на постоянния ден остана назад, веднага щом се спусна в търбуха на Бункера. Поти веднага зърна черната й коса и мургавите й бузи, озарени от светлината на трепкащата свещ. Докато си проправяше път между масите той за първи път, откакто бе излязъл от лекционната зала, почувства известно отпускане.
Вмъкна се в сепарето до нея и се усмихна.
— Здрасти, Клер.
Тя вдигна изненадано глава и го погледна ококорено.
— Джон! Винаги го правиш.Появяваш се изневиделица.
Той продължи да се усмихва, докато разглеждаше познатите нежни черти, розовите точици, оставени от очилата, пухкавината под очите й, стръкчетата коса, спуснали се до веждите й.
— Като търговски представител, нали? — отвърна той. — Ето го и келнерът.
— Бира.
— Бира.
И двамата въздъхнаха едновременно, облегнаха се назад и се заоглеждаха.
Не след дълго тя се разсмя.
— Ама и годината си я биваше! — обяви на висок глас. — Радвам се, че семестърът свърши!
Той кимна.
— Толкова голям курс май не сме имали.
— Че и невърнатите книги…
— За всичко са виновни ония от административния — рече той. — Изпрати им списък на студентите, които…
— Да не мислиш, че ще се втурнат да си плащат глобите.
— Някой ден ще почнат да ти искат ръкописи. Като дойдат, покажи им картоните им поискай първо да си платят глобата.
— Брей, хубава идея! — възкликна тя.
— Естествено. Потрябва ли им нещо, ще ти върнат парите с лихвите.
— Май си изпуснал призванието на своя живот, след като се премести в антропологията. Трябваше да станеш администратор.
— Отидох там, където винаги съм искал да бъда.
— Защо го казваш в минало време?
— Не зная точно.
— Какво се е случило?
— Нищо особено.
Само дето чувството не го напускаше. Близо беше.
— Нещо не е наред с договора ли? — настояваше тя.
— Не. Никакви проблеми.
Напитките пристигнаха. Той вдигна чашата си и отпи. Протегна крака под масата и неволно докосна нейните. Тя не се отмести, дори не трепна. Не се притесняваше от подобни неща. Сигурно и с другите е така, помисли си Джек. Привлекателна жена, но много напира да се омъжи. Преследва ме почти целия семестър. След някой и друг ден…
Той прогони тази мисъл. Ако я беше срещнал по-рано можеше и да се ожени за нея. Не страдаше от никакви скрупули и нямаше да му е трудно да я остави, когато се наложше да се върне обратно.
— Измисли ли нещо за ваканцията? — попита го тя. — Нали обеща?
— Не съм мислил. Зависи от едно изследване, което съм подхванал.
— И докъде си стигнал с него?
— Ще ти кажа когато поработя малко с компютъра. Запазих си време.