Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Джексън седял и само повтарял:
— И аз трябваше да съм там.
Но Крейвън се радваше, че Джексън е пропуснал тази първа загуба на ядрена подводница заедно с тримата души от екипа му, недопуснати до изпитанията поради липса на място.
Едва по-късно Крейвън разбра, че катастрофата ще го нареди сред най-важните участници в нова и вълнуваща глава от тази сага на подводния шпионаж. Шансът му щеше да изскочи измежду почти невъзможните обещания на ВМС, дадени като компенсация за щетите.
След „Трешър“ ВМС обещаха да положат огромни усилия, за да научат повече за безмилостното морско дъно. Обещаваха програма за „безопасни подводници“. Обещаваха „съдове за дълбоководно спасяване“.
Това беше и шансът на Военноморските сили да успокоят обществеността, да заличат трагедията с видения за чудеса в океана, да замъглят свързаните с подводниците опасности с идеи за иновации и обезопасяване. Почти всички, които имаха нещо общо, разбираха, че някои от предложенията са по-скоро в областта на научната фантастика, отколкото на науката, особено това за съдовете за дълбоководно спасяване на потънали подводници. Засега изглеждаше, че всеки спасен по този начин трябва да има късмета да потъне върху континентален шелф или на върха на подводна планина, във води далеч по-плитки от двете, три или четири мили дълбочина на повечето морета. Повечето подводничари знаеха, че сериозната повреда в океана означава край за тях — без оцелели, без спасение и толкова.
И все пак Конгресът одобри тези популистки обещания и предложи финансиране, което привлече вниманието на Военноморската разузнавателна служба. Военноморските сили може и да обещаваха настъпването на ерата на Жул Верн, но някои специалисти по подводния шпионаж видяха тук възможността за нова шпионска ера, много по-близка до Джеймс Бонд.
Тези служители на разузнаването вече разработваха плановете си, когато Крейвън започна да ръководи масирано проучване след аварията на „Трешър“. Той бе поел и ръководството на проекта за дълбоководни спасителни системи, предприет с цел да проектира обещаните от ВМС съдове за дълбоководно спасяване и за изграждане на подводна лаборатория — едно чудо, познато като „морската лаборатория“, където Военноморските сили да изследват физиологичното въздействие на дълбоководното налягане върху водолазите.
Крейвън забелязваше възможности особено в програмата за съдовете за дълбоководно спасяване. Както почти всеки друг, запознат с дълбините на океана, разбираше, че те са до голяма степен фантазия. Но смяташе, че натискът за създаването им може да му позволи да реализира друга своя мечта — за флотилия мини-подводници от стъкло. От гледна точка на химията стъклото е течност и затова Крейвън смяташе, че стъклените подводници биха изявили най-силните си страни при най-мощните налягания на океанските дълбини.
Той не беше единствен в опитите си да лансира пред ВМС идеята за миниподводниците. „Рейнълдс алуминъм къмпани“ строеше свой собствен съд с надеждата да спечели доходоносен договор. Океанографският институт „Удс хоул“ заедно със Службата за военноморски изследвания разработваше „Алвин“, подводница за екипаж от трима души, която да може да се спуска до 1830 метра. За момента единственият съд за дълбоководно спускане, с който разполагаха Веонноморските сили, беше „Триест II“ — нещо като минидирижабъл, който трябваше да се превози или тегли на буксир до местата за потапяне. Той имаше ограничена маневреност, но можеше да слезе с екипаж от трима до 6000 м. Първият „Триест“ беше спуснат почти на седем мили дълбочина през 1960 г. в най-дълбоката точка на света: Челинджър в Марианската падина, на около 200 мили от Гуам. Двете подводници — „Триест I“ и „Триест II“ правеха проучвания на останките от „Трешър“.
Крейвън започваше да напипва решение за механичните проблеми на независимите дълбоководни подводници със собствена тяга, когато го потърси един служител на Военноморското разузнаване, помагал при координирането на подводните наблюдателни операции около съветския бряг. Тези операции вече се изпълняваха в разширен мащаб и целогодишно. Под кодовото наименование „Нактоуз“12, а после „Холистоун“, растящият американски флот от ядрени и дизелови подводници поддържаше постоянно наблюдение на съветския бряг, където се изстрелваха ракети за изпитания от наземни силози или от кораби към цели в океана. Американските подводници следяха и бързо разрастващия се флот на руските ядрени подводници, които вече излизаха в Атлантическия и Тихия океан. Съветските ВМС започваха да привеждат в действие заплахата си да станат сила в сините води.
12
Навигационна будка. — Б. пр.