Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Светът на призраците
Светът на призраците - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Светът на призраците

Электронная книга - «Светът на призраците». Краткое содержание книги:

Светът на призраците
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 69
Перейти на страницу:

И колкото повече отлагаше съобщението си, толкова по-убедена беше, че всичко е плод на уплахата, на разклатената й самоувереност. Опита да съживи в душата си поне отглас от въодушевлението, че е видяла кораб на непозната цивилизация, това донякъде й помогна да се справи със страховете. Нищо особено, само изпънати нерви от чакането и напрежението. Когато настъпи моментът да влязат в базата, всичко ще бъде наред. Но дотогава възнамеряваше да си отваря очите на четири и да крие психосилата си, ей така, за всеки случай.

Щурмоваците също бяха усетили нещо. Озъртаха се настръхнали през целия път до катера и почти с облекчение приеха заповедта на Капитана да застанат на пост отвън. А самият Сайлънс изглеждаше странно спокоен въпреки получената рана. Не искаше да разказва за станалото. Изтърпя, без да охне, докато медицинският комплекс на кораба забиваше в него половин дузина игли и нагласяше униформата му според състоянието на ребрата. Сега се изтягаше удобно в креслото си и разговаряше невъзмутимо с ИИ за паметния кристал, намерен от Диана в чуждия кораб. Один се зае с разгадаването му преди доста време, но явно се налагаше да създаде съвсем нови диагностични програми дори само за да проникне в проклетото нещо. Диана си позволи лека усмивка. Да беше знаела, че са нужни толкова усилия, щеше да насочи своя есп към кристала и да разчете данните направо. Само че това би означавало отново да разкрие своя есп, а още не беше готова за това.

Сайлънс се озъби на контролните табла пред себе си. Ако разполагаха с достатъчно време, ИИ би принудил кристала да прави всичко, освен може би да застане на задни лапи и да проси храна. Но точно време нямаха. Империята искаше минното оборудване да заработи отново, и то незабавно. Ако Капитанът не се справи, ще пратят друг на негово място. И с това кариерата му ще приключи окончателно и завинаги. Сайлънс въздъхна и се напрегна от неприятното усещане в ребрата. Изпитваше непоколебима увереност, че в непознатия кораб се крие отговорът на загадката за случилото се в Тринадесета база. Един или повече пришълци са проникнали в нея, имало е някакъв сблъсък и силовият екран е бил вдигнат. Просто и ясно. Но все пак събитията може да са изглеждали съвсем различно. И в този случай искаше да има информацията от паметния кристал, преди да опита проникване в базата. Не е разумно да се напъхаш в потенциално опасно положение без достатъчно данни, а за тази планета правилото важеше двойно и тройно — от едната ти страна призраци, от другата чудновати пришълци. Накратко, надушваше всички признаци на гадна и объркана катастрофа.

— Капитане — обади се тих глас за гърба му, — искам да говоря с вас.

— Не сега, еспер. Зает съм.

— А би трябвало да почивате.

— По-късно, стига да имам време. Само чакам да се върнат Фрост и Гарвана, после влизаме в Тринадесета база да изтръгнем отговорите от нея.

— Капитане… ако в базата са влезли пришълци, не би трябвало да се държим агресивно и да си търсим белята. Поне нека опитаме да установим контакт с тях. Може би са миролюбиво настроени. Ами ако всичко е станало заради ужасна грешка или недоразумение?

Сайлънс завъртя креслото си и се вгледа в лицето на младата есперка.

— Диана, за тебе това е нещо ново, но Империята си има утвърдени правила за първите контакти с непознати разумни видове. Първото и основно правило гласи — Изследователката решава как да постъпим. Тя е специалистът тук.

— Специалист по убийствата.

— Именно. Империята никога не е харесвала идеята да има конкуренти, затова се отнася толкова праволинейно към другите цивилизации. Или са приятели и в такъв случай стават част от Империята независимо дали им харесва, или са неприятели и в такъв случай биват стъпквани. Докрай.

— Като Ашраите ли? — вметна Диана.

— Да, еспер. Като Ашраите. Тогава също знаех какво изискваше моят дълг. Виж какво, ако измисля начин да оправя положението без кръвопролития, ще го използвам. Никога не съм излагал хората си на ненужни рискове. Но не съм оптимист. Най-вероятно един или няколко пришълци са влезли в базата и са избили всички хора.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 69
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)