Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Когато разказва за събитията след преврата на Кормисош, съставителят на княжеския списък за управлението на Телец дава следното пояснение за произход — „и сии иногорад“.∗
Това пояснение не се отнася за владетелския род. Защото хронистът вече изрично е съобщил, че княз Телец принадлежи на друг род — Угаин, а не е от Кормисошовия род Вокил. Следователно словосъчетанието „иногорад“ би следвало да се разгледа не като „от друг род“, а като „от друг град“ — „ино горад“. Това означава, че Телец е пришелец, дошъл от друг град и най-вероятно не е единоплеменен с рода Дуло. Подобна логика се вижда за Гостун = Гостомысл, който е дошъл от друго място за да управлява Новгород, а заедно с него и цялата северна част на държавата. Телец е пришелец в южната част на държавата — „оноу страну Дуная“ — от север. Това идване обяснява раздвижването на византийците и българите през VIII в., които дълго време след преврата водят както междуособни войни, така и военни походи един срещу друг. Сведенията на св. Теофан Изповедник и патриарх Никифор свидетелстват в същата посока — за пристигане на чужд на славянобългарската традиция княз, който заел престола не по право.
В контекста на изворите се разбира, че Телец е извикан за да заеме престола, който се намирал в Плиска. По-нататък в текстовете си византийските хронисти отбелязват движението на българските князе (arhontes) в различни градове по Черноморието, след като византийският император Константин V Копроним тръгва на поход срещу българите.∗ От всички известия относно градското начало следва, че наистина справката за Гостун се засича с казаното за Гостмысл и оттам със старославянската традиция, намираща впрочем засечки и със сведенията в българската народна памет.
Четеното по „градове“ потвърждава не само казаното в Именника и Хроногрофите, но и Българския апокрифен летопис от XI в., броящ по създадени градове. Съвпадение има и със сведението на Захари Ритор, който настоява за наличието на градове у българите.
Рубриката за Гостун обяснява много неясни места в списъка на князете и влиза във връзка с текстове на повечето старинни писатели, пишещи за Великото преселение на народите.
Четвъртото княжеско име е Курт (Коуртъ). То няма успоредици в български текстове или славянска среда. Най-вероятно Курт притежава тюркски произход или е заимствано от туркските племена. Напълно е възможно да бъде прозвище или друга форма на известния Кубрат (Кробатос от гръцките извори), владетел на Стара България по времето на император Ираклий.
Петият владетел се нарича Безмер. За него Маркварт също предполага, че принадлежи към славянската традиция. Основание за причисляването на Безмер към славянските имена е приемането за двусъставността на това име, което разделено на „Без“ и „мер“ покзава съвпадения в двете си съставки с известни от гръцките документи славянски имена. Макар че Златарски критикува възгледа на Маркварт, доводите му подобно на доводите срещу славянското четене на Гостун не са силни. Внимателният прочит би открил същият принцип на словообразуване при Безмер, какъвто се среща и при имена като Авитохол и Гостун.
Първата част на името няма известни на нас успоредици. В наставката „мер“, откриваема при други имена от славянски и готски произход изследователят има по-голям успех. Първата по важност успоредица на името „Безмер“ е владетелското име „Маламир“, срещано и като Маламер — син на Омуртаг. Друга известна историческа личност е Акамер, който през VIII в. се появява като вожд на славяни в Беотия. Дергамер (Дагамер) и Мезамер също са славянски имена. Най-вероятно наставката „мер“ да е дошла от готската именна система, където несъмнено указва белега за властнически произход. Готският историк Йордан например разказва за вождове или известни храбреци на готите, чиито имена завършват на „мер“ — Филимер и Тивдимер. Теофилакт Симоката отбелязва вожда Татимер.
Пълното съответствие на княжеското име Безмер де открива в разночетенията на името на славянското божество Пизамер, Вишомир, Безмяр.
След Безмер идва редът на Исперих (Есперерих) княз, с когото започва нова епоха в ранната българска история. Най-близко по звук и близост, стои името на цар Испор от Апокрифния летопис от XI в. Арменското Аспар-хрук, използвано от Ананий Ширакаци също се приближава до Испор.