Именникът на българските князе

Развивайки данните от Хронографа от XVII в. спрямо казаното от Именника, изследователят се сблъсква с още едно съвпадение — река Дунав е отправна точка, от която идват заселниците. Логически разказа върви така: Славяните и българите слизат от север на юг, и това е началото на Именника, когато (А)Витохол застава начело на държавата. Той управлява неопределно време, след това идва Ирник и по времето на Ирник, или веднага след него, Гостомысл пристига близо до езерото Ильмен, където е основан новият град на славяните на мястото на Словенскъ Великий. Новгород изглежда е останал резиденция на наместника на владетелите, които са живеели на друго място — близо до река Дунав, най-вероятно до делтата на реката. Така се очертава границата на българското политическо влияние през Ранното средновековие, останало в сила най-вероятно до годините на Покръстването когато новата вяра става причина за прекъсването на връзките със степите и езическия Изток. Разселването на славяни от българи е споменато и от Теофан Изповедник в разказа за съзадването на Дунавска България.

Управлението на Курт съвпада в началото с Гостомысловото и внука на Курт — или неговият син ако Безмер е брат на владетеля Исперих — преминава обратно на юг от река Дунав. Следователно това е второто слизане на юг след първото слизане, предшестващо обратното връщане на север и възстановяването на Новгород, ако се доверим на повестта в Хронографа от 1679 г.

Друго възможно датиране е обусловено от сведението в Хронографа за „белите угри“, разрушили старите поселища и предизвикали слизането на юг. Това преселение би могло да се свърже с хунското придвижване към Римската империя през IV–V в. Амиан Марцелин и Амвросий Медиолански виждат слизането на хуните от север през IV в., т.е. точно тогава, когато те са разрушили стария Словенск Великий според славянската историческа версия. Същевременно обаче Хронографа съобщава за преселение на жителите на Словенск преди разрушението на града от хуните. В такъв случай следва да се търси нашествие от север на юг, изпреварило хунското слизане. Първото слизане на юг, забелязано от ранносредновековните хронисти и изпреварило хунското нашествие е готският набег срещу Римската империя. Готският историк Йордан в книгата си „За произхода и делата на гетите“ казва, че движението на готите било разпръснато, а началото му от географска гледна точка се поставя в покрайнините на Океана, т.е. крайният север. Но за произхода на готите Йордан разказва същото каквото разказва и Хронографа за жителите на Севера — хората, живеещи около Океана се преселили там от долното течение на р. Дунав, където живеели старите гетски племена, считани за траки от съвременната историография.