Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Когато малко преди изгрев слънце пътниците спряха за пореден път, стана ясно, че огромното блато свършва. През нощта все по-често срещаха плътни пясъчни ивици по иначе разкаляната блатна почва. Огромните дънери донесени явно от пролетните наводнения показваха, че тази местност понякога бива заливана. Високите участъци на сушата бяха способни да осигурят растенето на големи дървета и техните корони надвисваха над гъсталаците тръстика. Островърхи скали и огромни камъни стърчаха от вировете и каналите, като образуваха цели острови. Край брега на един подобен остров погледът на Хиеро бе привлечен от няколко големи, черни и куполообразни предмети. Активността им го порази, но се взря по-внимателно и разбра, че група щракачи снася яйцата си на нагретия от слънцето пясък. Той се спеши и трябваше да чакат цял час преди последното чудовище да изчезне обратно във водата. Бяха си изпълнили задачата за възпроизводство през този сезон.
Като се оглеждаха внимателно настрани, човекът и мечокът слязоха долу и разровиха неулегналия пясък. В плитката яма лежаха няколко огромни жълтозлатисти яйца, които не се събираха на дланта на възрастен мъж. Хърм лакомо излочи съдържанието на три от тях, докато Хиеро прибираше останалите. Пътниците продължиха нататък. Преялият мечок едва успяваше да следва дългоногия лорс.
На върха на малко възвишение Хиеро задържа Клотц. Пред тях се издигаше тъмна верига хълмове или ниски планини, които закриваха хоризонта. Те се появиха така неочаквано и изглеждаха така загадъчни, че Хиеро се удиви — присъствието им в един равнинен и блатист край му се стори необяснимо. Свещеникът реши да спрат тука и за място на лагера избра удобна цепнатина в скалата, която не можеше да се наблюдава от въздуха.
Изгря слънцето и Хиеро, който с нетърпение очакваше разсъмването, се разсмя с такава радост и облекчение, че накара мечока да го изгледа с недоумение. „Планините“, изникнали в нощния мрак, се оказаха просто гребените на високи и близки дюни. Те бяха минали през Великото блато!
Зад дюните се намираше Вътрешното море — огромно водно пространство с причудливи извивки на бреговете — и всъщност легендарните Велики езера на древна Америка. Пътят, по който Хиеро започна пътешествието си, водеше от република Метс към шумния пристанищен град Намкуш, намиращ се очевидно на около двеста километра източно от мястото на лагера им. Що се отнася до близките околности, то никой, освен няколко мълчаливи и предпазливи търговци, влизащи понякога в Канда, не знаеха, какви градове и селища има по тези брегове. А търговците, езичници по произход и възпитание, не обичаха Абатствата, както и всяка твърда държавна власт, и признаваха единствено собствения си съюз на свободни търговци. Те рядко споделяха знанията си и изглежда всеки втори бе шпионин или дори пряк слуга на Нечестивия. Но Абатствата бяха принудени да ползуват услугите им, всъщност някои смели и честни хора от тях, бяха разузнавачи и тайни посланици на Абатствата и неведнъж за това са били наказвани със страшна смърт.
Слуховете, които изминаваха хиляди километри и сведенията от пътуващите търговци за западната, централната и южна области на Вътрешното море бяха пълни с противоречия и неточности. Тренираният мозък на Хиеро с лекота възкреси тази оскъдна информация, изучена внимателно преди да потегли. Морето се браздяло от множество кораби. Някои били пиратски, други — търговски или товарни. Но често било трудно да се установи кой кой е — по подобие на легендарните викинги честният търговец с лекота би ограбил партньора си или би търгувал в зависимост от обстоятелствата.
В дълбоките води сред безчислените островчета можело да се видят странните и тайнствени кораби на слугите на Нечестивия. Там се въдели огромни животни, които обитавали дълбините, но понякога ловували из плитчините край бреговете. Имало и гигантски безименни чудовища, които се хранели само с водорасли, но били също опасни, защото притежавали необикновена сила и леко се разярявали.
Но най-лошите опасности били все пак древните, толкова древни, колкото самото Вътрешно море, образувано от пет големи езера. Тук имало места, където невидимата отрова на радиацията, следствие на последния катаклизъм, все още тровеше и въздух и вода. Пиратите, които не ценяха и собствения си живот, понякога рискуваха да грабят Забравените градове по крайбрежието и означени на картите от преди пет хиляди години като цели на Първия Удар. Много от тези опасни места се явяваха разсадници на бавна смърт — проникналите там след известно време започвали да чувствуват повдигане и слабост, като преди да умре предавал болестта на близките и съседите си. Затова смелчаците се стремили да го правят тайно, иначе би могъл да бъде убит от жителите на селището или екипажа на кораба, като мярка против разпространяване на заразата.