Молитвената песен

— Ти не си като тях — повтори той тихо.

— Може би — съгласи се Слантър неочаквано, с поглед втренчен в тъмнината. — Само че съм видял достатъчно в този живот, за да вървя срещу течението. Посоката на вятъра се промени. Сега той духа право от изток и всичко по пътя му ще бъде пометено. Всичко! Ти май още нищо не си забелязал. Призраците Морди са сила, каквато никога не съм допускал, че може да съществува и цялата Източна земя им принадлежи. Но така е само днес. Утре… — Той поклати бавно глава. — Времето сега е такова, че един гном не трябва да бъде нищо друго, освен гном.

Отново отпи от бирата и предложи на Джеър. Младежът от Вейл отказа. Мозъкът му работеше усилено.

— Слантър, ще ми направиш ли една услуга — попита той.

— Зависи.

— Би ли отвързал ръцете и краката ми. Съвсем за малко, — Гномът присви черните си очи. — Просто искам да ги поразтъркам, изобщо не ги усещам. Вързан съм вече цели два дни. Пръстите ми са изтръпнали. Моля те. Обещавам ти, че няма да опитам да избягам. Няма да използвам магията.

Слантър го погледна изпитателно:

— Досега ти удържаше на думата си.

— Пак няма да я престъпя. Ако искаш, не отвързвай ръцете и краката ми. Просто ми дай само секунда отдих.

Слантър го гледа известно време, после кимна с глава. Приближи се, клекна до младежа, разхлаби възлите на въжетата около раменете и китките му. Джеър започна внимателно да се масажира. Първо разтри ръцете, после китките и раменете, и накрая тялото си. В тъмнината пред себе си видя, че в ръката на Слантър проблясна острието на нож. Не вдигаше очи и не издаваше мислите си. Действаше бавно и не преставаше да миели, че не трябва да му позволи да се досети, не трябва да му позволи да разбере.

— Е, достатъчно — изсумтя внезапно Слантър и отново затегна въжетата. Джеър седеше спокойно и не му се противопоставяше. След като приключи с връзването Слантър го попита:

— Сега по-добре ли си?

— Да — отговори младежът тихо.

— Време е за сън — каза гномът, отпи още малко бира и провери въжетата. — Съжалявам, че нещата се развиха по този начин, момче. И на мен не ми харесва тази работа, не по-малко, отколкото на теб.

— Тогава ми помогни да избягам — помоли го Джеър шепнешком.

Слантър го загледа безмълвно. Лицето му беше безизразно. Постави внимателно превръзката на устата на Джеър и стана.

— Ако знаеш само как ми се иска никога да не се бяхме срещали — измърмори той. После се обърна и отдалечи.

Джеър се отпусна върху дъба. Утре. След един ден той ще бъде в ръцете на Призраците Морди. Потръпна от ужас. Трябваше да се спаси преди това. Трябваше да намери някакъв начин и да го направи.

Вдишваше дълбоко хладния въздух. Сега поне знаеше нещо, което не му беше известно преди — нещо много важно. Слантър не се беше досетил. Разхлабил беше въжетата и беше дал на Джеър няколко минути свобода — време, през което младежът върна живота в крайниците и тялото си, време, през което ги беше облекчил за малко от болката и неудобството.

Време беше да провери, дали камъните на елфите са все още у него.