Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Спилк продължи да се търкаля по земята още няколко секунди като продължаваше да тегли неистово дрехите си. Изведнъж осъзна, че паяците си бяха отишли. Бавно се вдигна на колене. Дишаше тежко и учестено. Нараненото му лице беше изкривено, докато очите му не попаднаха на Джеър. Вдигна се на крака и с вой се втурна към младежа от Вейл с протегнати към него кокалести ръце. Джеър залитна назад и краката му се омотаха във въжетата. След миг гномът връхлетя върху му. Върху лицето и главата на младежа се изсипа порой от юмруци. Болка и ужас пронизаха тялото му.
После му причерня пред очите и той припадна.
Дойде на себе си няколко минути по-късно. Слантър беше клекнал до него и мокреше лицето му с парче плат, натопено в студена вода. Смъдеше го от водата и той подскачаше при всяко докосване.
— В главата ти има повече пясък, отколкото мозък, момче — прошепна гномът. — Добре ли си?
Джеър кимна и протегна ръка, за да опипа лицето си. Слантър я бутна встрани.
— Недей. — Избърса го леко още няколко пъти и после се усмихна леко. — Знаеш ли, уплаши стария Спилк почти до смърт. Почти до смърт!
Джеър погледна край Слантър към патрула, който се беше скупчил в другия край на откритото пространство и го наблюдаваше внимателно. Спилк стоеше сам с лице, потъмняло от гняв.
— Трябваше да го спра — каза Слантър. — Иначе щеше да те убие. Щеше да ти смаже главата.
— Той ме помоли да му покажа магията — с мъка измърмори Джеър. — Това и направих.
Думите му явно развеселиха гнома и той си позволи още веднъж да се усмихне, прикривайки лицето си от седа. После обгърна с ръка раменете на Джеър и го постави да седне. Сипа малко бира и му даде да пие. Младежът я преглъщаше трудно и се давеше.
— Сега по-добре ли си?
— По-добре — призна Джеър.
— Тогава слушай. Усмивката беше изчезнала. — Отново трябва да ти сложа превръзката на устата. Сега си оставен на моите грижи. Другите не искат и да чуят, че могат да имат нещо общо с теб. Трябва да бъдеш завързан и с превръзка на устата, освен когато се храниш. Така че внимавай. Пътуването ще бъде дълго.
— Дълго пътуване докъде? — Джеър изобщо не си направи труда да прикрие тревогата в очите си.
— На изток. В Анар. Ще бъдеш отведен при Призраците Морди. Спилк така реши. Иска те да се запознаят с магията ти. — Гномът поклати важно глава. — Съжалявам, но не мога да ти помогна… след това, което направи.
Преди Джеър да успее да каже нещо Слантър отново стегна превръзката през устата му. После охлаби каишите, които пристягаха глезените на Джеър и вдигна младежа на крака. Извади късо въже, завърза единия край за колана му, а другият пристегна на собствения си колаи.
— Спилк — извика той.
Гномът сед се обърна, без да каже дума и тръгна към гората. Останалите от патрула го последваха.
— Съжалявам, момче — каза още веднъж Слантър.
Те двамата излязоха от откритото пространство и навлязоха в мъглата на ранното утро.
ГЛАВА 7
През целия ден гномите водиха Джеър през гориста хълмиста местност, която на запад граничеше с Лий. Те се възползваха от прикритието на дърветата и избягваха по-лесно достъпните пътища. Следваха неотклонно пътя и целта си. Преходът беше дълъг и изтощителен за младежа от Вейл. С всяка изминала крачка въжетата все по-силно се впиваха в тялото му и ограничаваха движенията му, Гномите явно виждаха това, но се правеха, че не забелязват. Не се интересуваха и от това, че темпото изцежда силите на пленника им. Сурови, закоравели ветерани от пограничните войни на Източната земя, те бяха свикнали с бързите преходи в най-трудно проходими местности и при най-неблагоприятни условия. Преходи, които понякога продължаваха дни наред. Джеър беше издръжлив, но не можеше да се мери с тези мъже.
Когато към свечеряване стигнаха до бреговете на Езерото на дъгата и се запътиха към едно заслонено заливче, Джеър с мъка влачеше краката си. Отново го вързаха за едно Дърво, нахраниха го набързо, дадоха му няколко глътки бира и той моментално заспа.
Следващият ден мина по същия начин. След като се събудиха на сутринта, гномите го поведоха на изток по бреговете на езерото, граничещи със северната планинска местност, където можеха да се прикрият в Черните дъбове. Този Ден гномите спираха три пъти за почивка — един път в средата на сутринта, после по обед и накрая в средата на следобеда. През останалата част те вървяха. И Джеър вървеше с тях. Тялото го болеше, краката му се покриха с мехури и кървяха. Докаран до ръба на изтощението, той не се предаваше. Не искаше да им достави удоволствието да го видят смазан дори и за миг. Решителността му даваше сила и той упорито вървеше в крак с тях, без да изостава.